Шрифт: Arial Times New Roman
Разстояние между буквите: standard medium large
Отличени творби в конкурса за студентско художествено творчество по случай 24 май – „Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост” |
Елдъз Славова Ратайчева – ІІІ курс, спец. „Български език и история“
ЕЗИК, РОД И ПАМЕТ /есе/ Нощ е, а аз отново съм на компютъра. Поглеждам часовника – 00:00 е. Днес не е обикновен ден, а е 24 май. Сутринта, когато се събудят всички, ще си честитят празника. В този момент, в съзнанието ми изникват първите думи, които изписах на български език. Минали са години оттогава, но споменът за трепета, с който посягах към писалката, за да започна да пиша красивите кирилски букви, все още е в съзнанието ми. Бях твърде малка, за да разбера истинската сила на Словото, не осъзнавах Делото, което бе извършено преди толкова много векове. „В началото беше словото и словото беше от Бога и Бог беше словото” – това начало на Библията ясно показва, че Словото е всичко. Когато се разгърне една стара книга, колко ли истини може да се открият в нея и върху пожълтелите й страници! Един от най-забележителните и велики културни феномени на човечеството е книгата. Всяка една от тях е вратичка към ново знание. Днешният живот е така заабързан, толкова различен, пълен с технологии, но едва ли това би заличило книгите. 24 май е празник, какъвто нямат другите народи по света – празник на писмеността, просветата, културата. Празник на духовното извисяване, на стремежа към усъвършенстване чрез постиженията на науката и културата: „Че и ний сме дали нещо на светът и на вси словени книги да четат“. Когато напролет всичко се раззелени, България празнува своя голям празник – 24 май. Поклон пред Кирило-Методиевото дело! |
Денис Кьосев – ІІІ курс, спец. „Български език и английски език“
Език мой Език, без теб не съществувам. Забравям, но за теб не трябва. И нося те, и от теб общувам – смисълът ти винаги остава.
Език мой, знай, че ще те пиша с дадени ми от бога пръсти. Всяка моя мисъл в тебе диша, отразена в буквите ти гъсти.
Език мой, с трепет те чета, когато очите искат да рисуват. И много други има по света, подобни, но те не ме целуват.
Език мой, и ще те говоря на децата си с голям възторг. За тебе паметта си ще затворя, заключвам те, да бъда по-горд.
Език, без теб не съществувам. Забравям, но за теб не трябва. И нося те, и от теб общувам – смисълът ти винаги остава. |