Партньорска оценка на българската система за научни изследвания и иновации

На 8 октомври 2015 по покана на министъра на образованието и науката проф. Тодор Танев, в България пристигна европейският комисар за наука, научноизследователска дейност и иновации г-н Карлос Моедас. Основната цел на визитата бе връчването на доклада от партньорската проверка на националната система „Наука-иновации“ по инструмента Policy Support Facility (PSF) към Европейската рамкова програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ на г-н Бойко Борисов, министър-председател на Република България.

На срещата присъстваха Ректорът на Пловдивския университет проф. д-р Запрян Козлуджов и Зам.-ректорът по наука, международно сътрудничество и проектна дейност проф. д-р Невена Милева.

Независимият панел от експерти, в който са включени националните партньори Mateusz Gaczyn (Министерство на науката и Висшето образование, Полша), Clara E. Garcia (Министерство на икономиката и конкурентноспособността, Испания), Luisa Henriques (Фондация за наука и технология, Португалия), Armin Mahr (Федерално министерство на Науката, Научноизследователската дейност и Икономиката, Австрия), Stojan Sorcan (Министерство на Образованието, Науката и Спорта, Словения) и независими експерти: Luc Soete (Председател, Университет Maastricht, Холандия), Lisa Cowey (Докладчик, независим консултант, Обединеното Кралство), Liv Langfeldt (Експерт по оценяването на институции, Норвегия), Conor O’Carroll (Експерт по финансирането на агенции, човешки ресурси и мобилност, Ирландия), Steffen Preissler (Експерт по иновативни трансферни системи, Германия) е стигнал до изводи, които е групирал в десет основни политически послания.

България трябва да се фокусира върху развитието на науката и иновациите, като това трябва да стане по няколко начина – чрез преструктуриране и реформи, повече финансиране, насърчаване на участието в европейски програми както и привличане на млади таланти от България и чужбина.

България има възможността да засили икономическия си потенциал като увеличи субсидиите за наука и иновации до 1% от своя БВП до 2020. Това би изисквало реформи в системата за научноизследователска дейност и иновации както и по-голямо финансиране. България трябва да увеличи публичното финансиране за наука и иновации, за да може да достигне тази цел от 1%. За да стане това успешно трябва да се направят структурни реформи – нови методи за публично финансиране, както и да се работи над управлението на науката и да се въведат практики за оценяване на дейността.

Също така е важно да се привлекат и задържат млади и образовани кадри, да се подпомогнат вече съществуващите такива и да се намери начин за сътрудничество между обществения и частния сектор. Академичната общност и бизнесът трябва да започнат национална инициатива за подпомагане на науката и иновациите. Трябва да се стартира диалог с българската научна общност, да се насърчи дейността на българските учени и участието на млади таланти, както и да се привлекат хора от местно, национално и международно ниво. И не на последно място има нужда от нови начини за управление на научната дейност и безпристрастна оценка на изпълнението на тези дейности.

България трябва да подсигури синергиите и планирането, както и ефективната употреба на всички видове финансиране, особено от структурните и инвестиционните фондове на Европейския съюз.

Необходимо е да се изгради основа за бъдещите инвестициите за наука и иновации. В този процес трябва активно да участват лидери от академичната общност и бизнеса в своите дискусии, да започне сътрудничество с международни експерти.

Да се основе национална агенция за управление на програми за финансиране на наука и иновации, която да заеме водеща роля в подходящото разпределение на ресурсите. Също така трябва да се подобрят процесите свързани с оценяването и финансирането на предложения за проекти.

Налага се увеличение на финансирането на институции, които се занимават с научна дейност. Би било от полза за българската система за висше образование и наука разпределянето на публичните субсидии да става на база на качествени резултати.

Би било добре да се започне и сътрудничество между обществения и частния сектор. Има нужда от нова политика, която подкрепя финансирането и развитието на българската научна база. Трябва да се насърчи и създаването на интелектуален продукт, както и трансферът му към бизнес сектора.

И не на последно място, в период от три години, трябва да се осъществява контрол и оценка на направените препоръки.