Анализ на числовите данни за съотношението на жените и мъжете сред преподавателите от ПУ

Анализът на данните за съотношението между преподавателите от женски и мъжки пол е направен на базата на данните за 917 члена на академичния състав (през учебната 2018/2019 година) и има за цел да даде отговори на следните въпроси:

• Въпрос 1. Балансиран ли е академичният състав на всеки факултет по пол?
• Въпрос 2. Балансиран ли е академичният състав по пол за всяка длъжност?
• Въпрос 3. Балансиран ли е броят на жените и мъжете с докторска и докторска степен?
• Въпрос 4. Балансиран ли е броят на жените и мъжете на ръководни длъжности?
• Въпрос 5. Балансиран ли е по пол академичният състав в областта на компютърните науки и технологии?
• Въпрос 6. Жените или мъжете са по-активни в ръководството на докторанти?
• Въпрос 7. Жените или мъжете са по-активни в програми за обмен?
• Въпрос 8. Жените или мъжете са по-активни в управлението на проекти?
• Въпрос 9. Получените числови данни за съотношението на членовете на академичния състав от жески и мъжки пол по звена и направления сравними ли са със средните стойности за ПУ, ВУ в България и ЕС

Академичен състав по позиции

Академичният състав на университета се състои от 917 души, от които 385 мъже и 532 жени. Таблица 1 представя броя на мъжете и жените от академичния състав по позиции в двете факултета и двата филиала на университета.

Таблица 1. Брой членове на академичния състав по пол и позиция

Резултатите от анализа показват, че академичният състав не е балансиран по пол във всички факултети. Разликата в броя на мъжете и жените е незначителна в 2 факултета - във Физико-техничния факултет (50.91% от академичния състав са мъже и 49.09% - жени) и Юридическия факултет (51.72% от академичния състав са мъже и 48.28% - жени). Най-голяма неравнопоставеност между половете има във филиала в Кърджали, където 22.22% от академичния състав са мъже и 77.78% са жени, и в Департамента за езикова и специализирана подготовка, където 25.00% от академичния състав са мъже и 75.00% са жени.

По-голямата част от жените са на ниски позиции – друга длъжност (напр. преподавател, физик, информатик и др.), асистент и главен асистент - 318 (59.77% от всички жени). Процентът на мъжете, които работят на тези позиции, е значително по-нисък – 49.61% от всички мъже работят на тази позиция (191 мъже). Процентът на жените и мъжете, които работят като доценти, е почти еднакъв - 151 жени (28.38% от всички жени) и 112 мъже (29.09% от всички мъже) работят като доценти. Най-малък е броят на жените, които заемат най-високата академична длъжност - само 63 жени (11.84% от всички жени) са професори. Процентът на мъжете на тази позиция е по-висок – 21.30% от всички мъже са професори (82 от всички 385 мъже от академичния състав).

Официалните данни, публикувани в уебсайта на Националния статистически институт на Република България (НСИ, 2019 г.), показват, че на национално ниво броят на жените и мъжете от академичния състав е балансиран по пол – 50.26% от членовете на академичния състав са жени и 49.74% са мъже. Това ясно показва, че броят на жените и мъжете, които преподават в университети в страната, е по-балансиран по пол, отколкото в Пловдивския университет (вж. Фигура 1). Направеното сравнение между процента жени и мъже по академични длъжности показва, че ситуацията на национално ниво е различна за две академични длъжности (друг и доцент). В България повече мъже отколкото жени работят като доценти, докато в ПУ „Паисий Хилендарски“ броят на жените, които заемат длъжност доцент е по-голям от броя на мъжете. От друга страна, на национално ниво позиция Друга длъжност се заема предимно от жени, докато в ПУ „Паисий Хилендарски“ на тази позиция работят предимно мъже. Разликата между процента жени и мъже, работещи като асистенти, е по-голяма в ПУ „Паисий Хилендарски“. От друга страна, процентът на жените, работещи като професори в „Паисий Хилендарски“, е по-висок от процента на жените, които работят като професори в България, макар тази разликата да е незначителна.

Фигура 1. Сравнение между процента жени и мъже в ПУ и България по академични длъжности

По данни на Евростат в Европейския съюз през 2017 г. като преподаватели в сферата на висшето образование са заети 1,5 милиона души (Евростат, 2017). За разлика от академичния състав в България, където жените са мнозинство, преобладаващата част от преподавателите в Европа са мъже – 56.55% от преподавателския състав в сферата на висшето образование. Процентът на мъжете е над 56.55% в Испания (56.56%), Словения (57.43%), Австрия (57.66%), Кипър (57.70%), Унгария (59.77%), Германия (60.70%), Чехия (61.56%), Люксембург (62.68%), Италия (62.91%), Малта (64.21%), Швейцария (64.49%), Лихтенщайн (65.00%) и Гърция (65.71%). Жените са мнозинство само в 4 държави - Румъния (50.85%), Финландия (51.88%), Латвия (56.35%) и Литва (56.67%). Според тези данни броят на жените и мъжете в академичния състав е балансиран по пол само в 2 държави - България и Естония, където мъжете са 50.87%, а жените – 49.13%.

Фигура 2 представя резултати от задълбочен анализ, който има за цел да изследва дали броят на жените и мъжете от академичния състав е балансиран по пол във всички и за вяска академична длъжност. На фиг. 2 е представен процентът на жените и мъжете и жените от академичния състав (от всички преподаватели във факултета/филиала/ департамента) по позиции.

Броят на членовете на академичния състав, работещи на най-ниската длъжност (Друга) е балансиран по пол във филиала в Смолян - по 1 мъж и жена имат тази позиция (4% от академичния състав на филиала). В 2 факултета (Физико-технологичния и Юридическия) на тази позиция работят само жени.

Броят на мъжете и жените, работещи като асистенти, е равен в 2 факултета - Юридическия факултет (6 мъже и 6 жени - 20% от академичния състав на факултета) и Департамента по езикова и специализирана подготовка (1 мъж и 1 жена - 50% от академичен състав на департамента). В Химическия факултет разликата между броя на мъжете и жените, работещи като асистенти, е незначителна (4 мъже и 5 жени, 9% и 11% от академичния състав на факултета). Значителната разлика между броя на жените и мъжете има във филиала в Смолян (8% от академичния състав са мъже и 37% са жени), Педагогическия факултет (5% от академичния състав на факултета са мъже и 23% са жени), Филологическия факултет (9% от академичния състав на факултета са мъже и 34% са жени) и Факултета по математика и информатика (15% от академичния състав на факултета са мъже и 4% са жени).

Броят на жените и мъжете, работещи като главни асистенти, е сравнително балансиран по пол в 7 факултета. По равен брой мъже и жени работят на тази длъжност в Юридическия факултет (4 мъже и 4 жени - 14% от академичния състав на факултета). Разликата между броя на жените и мъжете е незначителна във Факултета по математика и информатика (13 мъже и 14 жени, 14% и 15% от академичния състав на факултета), Факултета по икономически и социални науки (8 мъже и 7 жени, 11% и 10% от академичния състав на факултета), Физико-технологичния факултет (8 мъже и 7 жени, 15% и 13% от академичния състав на факултета). Най-значителната е разликата между броя на жените и мъжете на длъжност главен асистент във Филологическия факултет (5 мъже и 21 жени, 3% и 13% от академичния състав на факултета) и в Педагогическия факултет (9 мъже и 29 жени , 5% и 15% от академичния състав на факултета).

Броят на членовете на академичния състав, които работят като доценти, е балансиран по пол във Факултета по математика и информатика (14 мъже и 14 жени, 30% от академичния състав на факултета) и във филиала в Смолян (9 мъже и 9 жени, 34 % от академичния състав на отрасъла). Незначителна е разликата между броя на жените и  мъжете доценти в Юридическия факултет (10 мъже и 9 жени, 17% и 16% от академичния състав на факултета). Преобладаващата част от доцентите във Философско-историческия факултет са жени (56% от всички доценти във факултета и 21% от академичния състав на факултета). Във всички останали факултети и филиали по-голямата част от доцентите са мъже.

Броят на жените и мъжете, които заемат най-високата академична длъжност професор, не е балансиран по пол във всички факултети и филиали. Най-незначителната е разликата между броя на жените и мъжете професори в Педагогическия факултет (15 мъже и 18 жени, 8% и 9% от академичния състав на факултета), Биологическия факултет (8 мъже и 9 жени, 10% и 11% от академичния състав на факултета), Физико-технологичния факултет (2 мъже и 3 жени, 4% и 5% от академичния състав на факултета), Филологическия факултет (7 мъже и 8 жени, 4% и 5% от академичния състав на факултета). Всички преподаватели в Департамента по езикова и специализирано подготовка (25% от академичния състав на департамента) и филиала в Кърджали (11% от академичния състав на филиала) са жени. По-голямата част от преподавателите във всички останали факултети са мъже, напр. в Химическия факултет (80% от преподавателите във факултета и 9% от академичния състав на факултета), Факултета по математика и информатика (80% от преподавателите във факултета и 13% от академичния състав на факултета) и Философско-историческия факултет (10 мъже и 4 жени, 11% и 4% от академичния състав на факултета).

Фигура 2. Процент членове на академичния състав на факултетите/филиалите по пол и позиция

В университета жените заемат академична длъжност доцент на по-голяма възраст - средната възраст, на която жените са станали доценти, е 46 години, а средната възраст, на която мъжете са станали доценти, е 44 години. Фигура 3 представя резултатите от задълбочен анализ, който има за цел да проучи дали има значителна разлика между средната възраст, на която жените и мъжете са станали доценти във всеки факултет. Средната възраст, на която жените и мъжете са станали доценти, е равна само в 1 факултет - Юридическия факултет. Жените стават доценти на по-висока средна възраст в 5 факултета (Химически факултет, Биологически факултет, Философско-исторически факултет, Филологически факултет и Факултет по икономически и социални науки). В останалите 3 факултета (Филологически факултет, Факултет по математика и информатика и Физико-технологичен факултет) жените са станали доценти по-млади от мъжете.

Фигура 3. Средна възраст за заемане на длъжност доцент по факултети

Таблица 2 представя средната възраст, на която жените и мъжете от всяка възрастова група са станали доценти във всеки факултет. Интересно е да се отбележи, че жените са били по-мотивирани да станат доценти от мъжете във възрастовата група 25-35 години. Само жени са станали доценти между 25 и 34 години в 3 факултета – Физико-технологичния факултет, Философско-историческия факултет и Факултета по математика и информатика. Средната възраст, на която жените са станали доценти, е по-малка от средната възраст, на която мъжете са станали доценти във Факултета по икономически  и социални науки. Само мъже са станали доценти на възраст между 25 и 34 години във Филологическия факултет. Средната възраст, на която жените и мъжете са станали доценти между 35 и 44 години, е равна в 3 факултета - Факултета по математика и информатика, Юридическия факултет и Философско-историческия факултет. Разликата между средната възраст, на която жените и мъжете между 35 и 44 години са станали доценти, е незначителна в 2 факултета (Физико-технологичния факултет и Химическия факултет), в които средната възраст, на която жените са станали доценти е по-голяма от средната възраст, на която мъжете са станали доцента само с 1 година. Тази разлика е по-значима във възрастовата група между 35 и 44 години в Биологическия факултет (4 години) и Факултета по икономически и социални науки (6 години). Във възрастовата група между 35 и 44 години само жени са станали доценти в Педагогическия факултет. Като цяло в Педагогическия факултет всички членове на академичния състав заемат по-високи академични длъжности на по-висока средна възраст в сравнение с останалите факултети. Средната възраст, на която жените от тази възрастова група са станали доценти, е по-малка от средната възраст, на която мъжете са станали доценти само във Филологическия факултет, но това се дължи на факта, че само мъже са станали доценти на възраст между 25 и 34 години. Средната възраст, на която жените и мъжете са станали доценти между 45 и 54 години, е равна или разликата е незначителна (1 година) в 4 факултета - Педагогически факултет, Физико-технологичен факултет, Филологически факултет и Юридически факултет. Жените от възрастовата група между 45 и 54 години са станали доценти на средна възраст, по-ниска от средната възраст на мъжете между 45 и 54 години в 4 факултета - Химически факултет, Биологически факултет, Философско-исторически факултет и Факултет по математика и информатика. Резултатите показват, че жените на възраст между 45 и 54 години са били по-мотивирани да станат доцент в сравнение с мъжете от тази възрастова група. Единствено във Факултета по икономически и социални науки мъжете са по-мотивирани от жените да направят тази стъпка в развитието на своята кариера. Във възрастова група между 55 и 67 години жените са били по-мотивирани да станат доценти в 3 факултета (Педагогически факултет, Физико-технологичен факултет и Факултет по математика и информатика), от които разликата в средната възраст на която жените и мъжете са станали доценти е най-значителна във Физико-технологичния факултет (средна възраст 55 години за жените и средна възраст 61 години за мъжете). Средната възраст, на която мъжете са станали доценти, е по-ниска от средната възраст на жените само в Педагогическия факултет, В останалите 3 факултета само мъже или жени са станали доценти на възраст между 55 и 67 години.

Таблица 2. Средна възраст на придобиване на академична длъжност доцент

На университетско ниво жените стават професори по-млади от мъжете - средната възраст, в която жените са станали професори, е 52 години, а на мъжете - 54 години. Фигура 4 представя резултатите от задълбочен анализ, който има за цел да изследва дали има значителна разлика между средната възраст, на която жените и мъжете са станали професори във всеки факултет. Средната възраст, на която жените и мъжете са станали професори, е различна във всички факултети и департаменти. Жените са станали професори на по-голяма средна възраст в 4 факултета (Педагогически факултет, Химически факултет, Биологически факултет, Факултет по математика и информатика). Във всички останали факултети (Филологически факултет, Физико-технологичен факултет, Философско-исторически факултет, Юридически факултет, Факултет по икономически и социални науки) жените са станали професори по-млади от мъжете.

Фигура 4. Средна възраст за заемане на длъжност професор

Таблица 3 представя средната възраст, на която жените и мъжете от всяка възрастова група са станали професори във всеки факултет. Единствено мъже са станали професори между 35 и 44 години в 4 факултета - Биологически факултет, Химически факултет, Философско-исторически факултет и Факултет по математика и информатика. Противно на резултатите от други факултети, само жените са заели тази позиция на възраст между 35 и 44 години във Филологическия факултет. Средната възраст, на която жените и мъжете са станали професори между 45 и 54 години, е равна в 2 факултета - Биологически факултет и Факултет по икономически и социални науки. Разликата между средната възраст, на която жените и мъжете между 45 и 54 години са станали професори, е незначителна в 2 факултета (Философско-исторически факултет и Филологически факултет), в които средната възраст, на която жените са станали професори, е по-малка от средната възраст, на която мъжете са станали професори с 1 или 2 години. Разликата е по-значима в Юридическия факултет (средна възраст 47 години за жените и средна възраст 52 години за мъжете). Средната възраст, на която мъжете от тази възрастова група са станали професори, е по-малка от средната възраст, на която жените са станали професори само в Педагогическия факултет. Във възрастовата група между 45 и 54 години само мъже са станали преподаватели във Факултета по математика и информатика и Химическия факултет. Като цяло, в тези два факултета мъжете са били по-мотивирани да станат професори по-млади от жените. Средната възраст, на която жените и мъжете са станали професори между 55 и 67 години, е равна в 2 факултета - Педагогически факултет и Биологически факултет. Във философско-историческия факултет само мъже са заели най-високото академично положение на възраст между 55 и 67 години. Във всички други факултети жените на възраст между 55 и 67 години са били по-мотивирани да станат професори, отколкото мъжете от тази възрастова група. Резултатите от този анализ показват, че мъжете са били по-мотивирани да станат професори на възраст между 35 и 44 години, отколкото жените, но ситуацията е различна във възрастта между 55 и 67 години, на която жените са по-активни от мъжете.

Таблица 3. Средна възраст на придобиване на академична длъжност професор

Академичен състав по степени

От всички 917 члена на академичния състав, 250 нямат научна степен, 599 имат докторска степен и 68 имат научна степен доктор на науките. Таблица 4 представя броя на жените и мъжете от академичния състав с научни степени във всички факултети и филиали. Преобладаващата част от членовете на академичния състав, които нямат научна степен, са жени - 157 (29.51% от всички жени в академичния състав). Повечето от тях работят във Филологическия факултет (52 - 33.12% от жените без научна степен) и в Педагогическия факултет по педагогика (49 - 31.21% от жените без научна степен). Процентът на мъжете без научна степен също е висок - 93 мъже (24.15% от всички мъже в академичния състав) нямат научна степен. Повечето членове на академичния състав имат докторска степен - 255 мъже (66.23% от мъжете в академичния състав) и 344 жени (64.66% от жените в академичния състав). Най-малък е процентът на жените и мъжете, които имат научна степен доктор на науките - само 37 мъже (9.61% от всички мъже в академичния състав) и 31 жени (5.82% от всички жени в академичния състав) имат най-висока научна степен.

Таблица 4. Брой членове на академичния състав по пол и научна степен

Фигура 5 представя процента на жените и мъжете във всеки факултет, които нямат научна степен. Най-съществената е разликата между броя на жените и мъжете без научна степен във филиала в Смолян - от всички 22 преподаватели без степен 19 са жени (86.36%). Най-много членове на академичния състав без научна степен в други 5 факултета също са жени - 76.47% от членовете без научна степен във Филологическия факултет, 70.00% от членовете без научна степен в Биологическия факултет, 62.82% от членовете без научна степен в Педагогическия факултет, 62.50% от членовете без научна степен в Химическия факултет и 57.14% от членовете без научна степен във Философско-историческия факултет. Значителна разлика в процента на мъжете без научна степен има в 3 факултета - 75.00% от членовете без научна степен във Факултета по математика и информатика, 66.67% от членовете без научна степен във Физико-технологичния факултет и 60.00 % от членовете без научна степен във Факултета по икономически и социални науки са мъже. Броят на жените и мъжете и жените без научна степен е балансиран по пол в Департамента за езикова и специализирана подготовка и в Юридическия факултет.

Фигура 5. Процент членове на академичния състав на факултетите/филиалите без научна степен по пол

Фигура 6 представя процента на жените и мъжете във всеки факултет, които имат докторска степен. Всички членове на академичния състав в Департамента по езикова и специализирана подготовка, които имат докторска степен, са жени. Преобладаващата част от членовете на академичния състав, които имат докторска степен в 6 факултета и 1 филиал, са жени. Най-съществената е разликата между броя на жените и мъжете с докторска степен във филиала в Кърджали (75.00% от всички членове на академичния състав на филиала с докторска степен са жени), Филологически факултет (71.60% от всички членове на академичния състав на факултета с докторска степен са жени) и в Педагогическия факултет (70.10% от всички членове на академичния състав на факултета с докторска степен са жени). По-голямата част от преподавателите с докторска степен са мъже само в 3 факултета, но тази разлика е малко значима, тъй като техният процент е близо 50.00% - 53.62% от преподавателите с докторска степен във Факултета по математика и информатика, 53.62% от преподаватели с докторска степен във Философско-историческия и 55.38% от преподавателите с докторска степен във филиала в Смолян са мъже. Броят на мъжете и жените от академичния състав с докторска степен е балансиран по пол в Юридическия факултет.

Фигура 6. Процент членове на академичния състав на факултетите/филиалите с ОНС доктор

Броят на членовете на академичния състав с научна степен доктор на науките не е балансиран по пол в нито един факултет/филиал/департамент. В 3 факултета всички членове на академичния състав с научна степен доктор на науките са мъже (Физико-технологичния факултет, Химическия факултет и филиала в Смолян). Всички членове на академичния състав с научна степен доктор на науките във филиала в Кърджали и в Департамента по езикова и специализирана подготовка са жени. Преобладаващата част от членовете на академичния състав с научна степен доктор на науките в 3 факултета са мъже - Юридическия факултет (75.00% от всички членове на академичния състав на факултета с научна степен доктор на науките), Факултета по икономически и социални науки (75.00% от всички членове на академичния състав на факултета с научна степен доктор на науките), Философско-историческия факултет (70.00% от всички членове на академичния състав на факултета с научна степен доктор на науките) и Факултета по математика и информатика (66.67% от всички членове на академичния състав на факултета с научна степен доктор на науките). Във всички останали факултети повече жени имат научна степен доктор на науките.

Фигура 7. Процент членове на академичния състав на факултетите/филиалите с научна степен доктор на науките

Средната възраст, на която жените и мъжете придобиват докторска степен, е равна на университетско ниво - 38 години. Фигура 8 представя резултатите от задълбочен анализ, който има за цел да проучи дали има значителна разлика между средната възраст, на която жените и мъжете са станали доктори във всеки факултет. Средната възраст, на която жените и мъжете са станали доктори, е равна само в 1 факултет - Юридическия факултет. Жените са станали доктори на по-голяма средна възраст в 3 факултета (Химически факултет, Биологически факултет, Философско-исторически факултет). Във всички останали факултети (Педагогически факултет, Филологически факултет, Физико-технологичен факултет, Факултет по математика и информатика, Факултет по икономически и социални науки) жените са станали доктори на по-малка средна възраст.

Фигура 8. Средна възраст за придобиване на ОНС доктор по факултети и пол

Таблица 5 представя средната възраст, на която жените и мъжете от всяка възрастова група са станали доктори във всеки факултет. Средната възраст, на която жените и мъжете са получили докторска степен на възраст между 25 и 34 години, е равна в 4 факултета - Химически факултет, Биологически факултет, Философско-исторически факултет и Юридически факултет. Средната възраст, на която жените са станали доктори, е по-малка от средната възраст, на която мъжете са станали доктори във Факултета по икономически и социални науки, Факултета по математика и информатика и Филологическия факултет. В останалите 2 факултета средната възраст, при която мъжете са получили докторска степен между 25 и 34 години, е по-малка от средната възраст на жените от тази възрастова група. Като цяло няма значима разлика в средната възраст, на която жените и мъжете от възрастова група 25-34 години са получили докторска степен. Във възрастовата група 35-44 години най-значителна е разликата в средната възраст, на която жените и мъжете от Юридическия факултет са станали доктори - средна възраст 37 години за мъжете и средна възраст 40 години за жените. Във всички останали факултети средната възраст, при която жените и мъжете между 35 и 44 години са получили докторска степен, е равна или разликата е незначителна (1 година). Разликата в средната възраст, на която жените и мъжете са получили докторска степен между 45 и 54 години, е незначителна (1 година) в 2 факултета - Химически факултет и Факултет по математика и информатика. Жените от възрастовата група между 45 и 54 години са получили докторска степен на средна възраст, по-малка от средната възраст на мъжете между 45 и 54 години в 5 факултета - Педагогически факултет, Физико-технологичен факултет, Философско-исторически факултет, Филологически факултет, Факултет по икономически и социални науки. В останалите 2 факултета средната възраст, при която мъжете са получили докторска степен между 45 и 54 години, е по-малка от средната възраст на жените от тази възрастова група. Във възрастовата група между 55 и 67 години жените са били по-мотивирани да получат докторска степен в 2 факултета (Педагогически факултет, Философско-исторически факултет), от които разликата в средната възраст, на която са станали жените и мъжете докторът е най-значима във Философско-историческия факултет (средна възраст 55 години за жените и средна възраст 62 години за мъжете). Средната възраст, на която жените и мъжете са станали доктори, е равна във Филологическия факултет и Факултета по математика и информатика. В останалите 2 факултета само мъже са станали доктори на възраст между 55 и 67 години.

Таблица 5. Средна възраст на придобиване на ОНС доктор по пол и възрастова група

Средната възраст, на която жените и мъжете са придобили научна степен доктор на науките, е приблизително равна на университетско ниво - 52 години за жените и 51 години за мъжете. Фигура 9 представя резултатите от задълбочен анализ, който има за цел да проучи дали има значителна разлика между средната възраст, на която жените и мъжете са придобили научна степен доктор на науките във всички факултети и филиали. Средната възраст, на която жените и мъжете са придобили научна степен доктор на науките, е различна във всички факултети. Жените са станали доктори на науките на по-голяма средна възраст в 4 факултета (Биологически факултет, Факултет по математика и информатика, Юридически факултет, Педагогически факултет). В 3 факултета (Филологически факултет, Философско-исторически факултет, Факултет по икономически и социални науки) жените са станали доктори на науките на по-ниска средна възраст.

Фигура 9. Средна възраст за придобиване на научна степен доктор на науките по факултети и пол

Таблица 6 представя средната възраст, на която жените и мъжете от всяка възрастова група са придобили научна степен доктор на науките във всеки факултет. Само мъже са придобили научна степен доктор на науките на възраст между 25 и 34 години в Биологическия факултет, а само жени – във Философско-историческия факултет. Всички членове на академичния състав, придобили научна степен доктор на науките на възраст  между 35 и 44 години в Педагогическия факултет, Химическия факултет, Биологическия факултет и Факултета по икономически и социални науки са мъже. Само жени са придобили тази научна степен между 35 и 44 години във Филологическия факултет. Средната възраст, на която жените и мъжете са получили научна степен доктор на науките, е равна в Педагогическия факултет. Жените от възрастовата група между 45 и 54 години са придобили научна степен доктор на науките на средната възраст, по-ниска от средната възраст, на която мъжете между 45 и 54 години са придобили научна степен доктор на науките в 2 факултета - Биологически факултет и Философско-исторически факултет. Само мъже са получили дипломи за научна степен доктор на науките на възраст между 45 и 54 години в Химическия факултет, Факултета по математика и информатика и в Юридическия факултет, а само жени са получили дипломи за тази научна степен на възраст между 45 и 54 години във Филологическия факултет и във Факултета по икономически и социални науки. Във възрастовата група между 55 и 67 години средната възраст, на която жените и мъжете са получили дипломи за научна степен доктор на науките, е равна във Факултета по математика и информатика. Жените са били по-мотивирани да придобият научна степен доктор на науките на възраст между 55 и 67 години в 2 факултета (Педагогически факултет и Юридически факултет). Средната възраст, на която жените са станали доктори на науките, е по-голяма от средната възраст, на която мъжете са станали доктори на науките във Филологическия факултет. Всички членове на академичния състав, които са придобили научна степен доктор на науките във Физико-технологичния факултет, Философско-историческия факултет и във  Факултета по икономически и социални науки са мъже. Само жени са станали доктори на науките на възраст между 55 и 67 години в Биологическия факултет. Това показва, че мъжете са по-мотивирани да придобият научна степен доктор на науките на по-ранна възраст от жените, а жените са по-мотивирани да придобият научна степен доктор на науките на възраст над 45 години.

Таблица 6. Средна възраст на придобиване на научна степен доктор на науките по пол и възрастова група

Академичен състав на ръководни длъжности

99 члена на академичния състав заемат ръководни позиции, от които 40 са мъже и 59 са жени (вж. Таблица 7). Резултатът от анализа показва, че броят на жените и мъжете не е балансиран по пол за всяка ръководна позиция - декан/директор, заместник-декан /заместник-директор и ръководител на катедра. Разликата между броя на жените и мъжете, избрани за декан/директор е най-незначителна - 6 от всички 11 декани/ директори са жени (54.55%). Разликата между процента жени и мъже, избрани за заместник-декан/заместник-директор е най-голяма – 64.29% от всички заместник-декани/заместник-директори са жени.

Таблица 7. Брой членовете на академичния състав на ръководни позиции по факултет/филиал и пол

Резултатите от анализа показват, че разликата между броя на жените и мъжете на ръководни позиции, е значителна във всички факултети и филиали. Предимно мъже заемат ръководни позиции в 3 факултета - Факултет по икономически и социални науки (62.50%), Юридически факултет (60.00%) и Факултет по математика и информатика (57.14%). За разлика от тях жените са мнозинство в 5 факултета и двата филиала – Физико-технологичен факултет (80.00%), Педагогически факултет (75.00%), филиал в Кърджали (75.00%), филиал в Смолян (75.00%), Филологически факултет (69.23%), Биологически факултет (58.33%) и Философско-исторически факултет (55.56%). Единственият факултет, в който има равен брой жени и мъже на ръководни позиции е  Химическия факултет.

Ръководство на докторанти

В таблица 8 са представени данните за ръководителите на 275 докторанти, които се обучават в 7 факултета на Пловдивския университет. Броят на научните ръководители е балансиран по пол на университетско ниво - 136 научни ръководители (49.45%) са мъже и 139 научни ръководители (50.55%) са жени.

Таблица 8. Брой научни ръководители на докторанти по факултет и пол

Резултатите от задълбочения анализ показват, че броят на научните ръководители не е балансиран по пол на ниво факултет. Преобладаващата част от научните ръководители на докторанти в 2 факултета са мъже – Физико-технологичен факултет (7 мъже, 53.85% от научните ръководители на докторанти във факултета) и Факултета по математика и информатика (64 мъже, 70.33% от научните ръководители на докторанти във факултета). Във всички останали факултети повечето научни ръководители са жени. Разликата между броя на жените и мъжете, които са научни ръководители на докторанти, е незначителна в 2 факултета – Физико-технологичния факултет и Философско-историческия факултет.

Фигура 10 представя резултати от задълбочен анализ, който има за цел да изследва дали броят на научните ръководители от всяка академична позиция е балансиран по пол във всички факултета. Резултатите показват, че броят на научните ръководители на докторанти е балансиран по пол в 2 факултета и то само за по една акадмечна длъжност - във Факултета по математика и информатика 49% от научните ръководители на докторанти, заемащи академична длъжност доцент, са мъже, а в Педагогическия факултет 48% от начуните ръководители на докторанти, заемащи академична длъжност професор, са мъже. Във всички останали факултети броят на научните ръководители на докторанти не е балансиран по пол.

Фигура 10. Процент научни ръководители на докторанти по факултет и пол

Таблица 9 представя данни за нааучните ръводители на докторантите по области на обучение. Този анализ има за цел да изследва дали броят на научните ръководители на докторанти е балансиран по пол за всяка област на обучение. Резултатите показват, че броят на научните ръководители на не е балансиран по пол във всички области. Преобладаващата част от научните ръководители на докторантите в областта на информационните и комуникационните технологии са мъже (49 мъже, 76.56% от научните ръководители на докторанти в областта), във всички останил области по-голяма част от научните ръководители са жени.

Таблица 9. Брой научни ръководители на докторанти по област на обучение и пол

Участие в програми за обмен на перподаватели

От всички 917 члена на академичния състав само 51 са изнасяли лекции в чуждестранни университети по програма „Еразъм“ през учебната 2018/2019 година. Таблица 10 представя броя на жените и мъжете от академичния състав, които са изнасяли лекции в чужбина. По-голямата част от членовете на академичния състав, участвали в мобилността в чужбина, са жени (35 жени - 73.42%).

Таблица 10. Брой членове на академичния състав, участвали в програми за обмен по пол

Броят на жените и мъжете, които са участвали в програми по обмен, е равен в 2 факултета – Философско-исторически факултет и Факултет по икономически и социални науки. Всички членове на академичния състав Химическия факултет и филиала в Кърджали, които са участвали в програми по обмен през учебната 2018/2019 година, са мъже. По-голямата част от членовете на академичния състав от всички други факултети, които са били на мобилности, са жени. От членовете на академичния състав на Физико-технологичния факултет в програми по обмен са участвали само жени. Всички асистенти, които са били на мобилност в чужбина, са жени.

Фигура 11 представя процента на мъжете и жените от академичния състав, които са били на мобилност в чужбина според своята академична длъжност във всеки факултет. Резултатите от задълбочения анализ показват, че броят на членовете на академичния състав, които са били на мобилност в чужбина, не е балансиран по пол. Процентът е равен само за преподаватели, които работят във Факултета по математика и информатика - 1 мъж и 1 жена са участвали в програми по обмен през учебната 2018/2019 година.

Фигура 11. Процент жени и мъже участвали в програми за обмен

Ръководители на проекти

Членовете на академичния състав работят по 99 проекта, от които 21 са международни, 40 национални и 30 университетски проекта. Таблица 11 представя броя на ръководителите на проекти по пол във всички факултети и филиали. По-голямата част от ръководителите на проекти са жени - 60 (60.61% от всички ръководители на проекти). На университетско ниво единствено ръководители на национални проекти са балансирани по пол - 20 мъже и 20 жени. Международните и университетските проекти се ръководят предимно от жени – 66.67% от ръководителите на международни проекти и 68.42% от ръководителите на университетски проекти са жени.

Таблица 11. Брой ръководители на проекти по факултет/филиал и пол

Резултатите от анализа показват, че ръководителите на проекти не са балансирани по пол във всички факултети. Броят на ръководителите е балансиран по пол в 2 факултета (Философско-историческия факултет и Юридически факултет) и 1 филиал (Филиал-Смолян). По-голямата част от ръководителите на проекти, които работят във Химическия факултет, са мъже – 70.59% от ръководителите на проекти във факултета. Във всички останали факултети преобладаващата част от ръководителите на проекти са жени. Единственият ръководител на проект във филиала в Кърджали е жена. Значителната е разликата между броя на жените и мъжете, които ръководят проекти  във Физико-технологичния факултет (87.50% от ръководителите на проекти са жени), Факултета по икономически и социални науки (83.33% от ръководителите на проекти са жени), Биологически факултет и Педагогически факултет (75.00% от ръководителите на проекти са жени). Разликата между броя на жените и мъжете, които са ръководители на проекти, е незначителна във Факултета по математика и информатика, където ръководители на проекти са 6 мъже и 7 жени.

Фигура 12. Ръководители на проекти по факултет/филиал и пол

Фигура 13. Ръководители на международни проекти по факултет и пол

Броят на ръководителите на международни проекти не е балансиран по пол. Всички ръководители на международни проекти в Биологическия факултет и в Химическия факултет са мъже. Всички международни проекти във Факултета по икономически и  социални науки, Физико-технологичния факултет и във Факултета по математика и информатика се ръководят от жени. Значителна е разликата между броя на жените и мъжете, които са ръководители на международни проекти в Педагогическия факултет (75.00% от всички ръководители на проекти са жени). Разликата между броя на жените и мъжете, които са ръководители на международни проекти, е незначителна във Филологическия факултет (3 мъже и 2 жени) и във Философско-историческия факултет (1 мъж и 2 жени).

Броят на ръководителите на национални проекти е балансирани по пол само на университетско ниво. Във всички факултети има значителна разлика между броя на жените и мъжете, които са ръководители на национални проекти. По-голямата част от ръководителите на национални проекти във Факултета по математика и информатика (80.00% от ръководителите на национални проекти), Химическия факултет (77.78% от ръководителите на национални проекти) и Философския факултет (66.67% от ръководителите на национални проекти) са мъже. В други 3 факултета преобладаващата част от ръководителите на национални проекти са жени. По-голямата част от жените, които са ръководители на национални проекти, работят в Биологическия факултет (9 жени от всички 20 жени, които ръководят национални проекти в университета).

Фигура 14. Ръководители на национални проекти по факултет и пол

Фигура 15 представя процента на жените и мъжете, които са ръководители на университетски проекти, по факултети. Броят на жените и мъжете ръководители на университетски проекти е равен в филиал-Смолян и Юридически факултет. Преобладаващата част от ръководителите са мъже единствено в Химическия факултет, където ръководители на университетски проекти са 4 мъже (57.14% от ръководители на университетски проекти във факултета) и 3 жени (42.86% от ръководителите на университетски проекти във факултета). Във всички останали факултети преобладаващата част от ръководителите на университетски проекти са жени.

Фигура 15. Ръководители на университетски проекти по факултет и пол

Академичен състав в областта на компютърните науки и технологии

Таблица 12 представя резултати от задълбочен анализ, който има за цел да изследва дали академичният персонал в областта на компютърните науки и технологии е балансиран по пол. Резултатите показват, че повечето членове на академичния състав, работещи в тази област (с научна степен в областта), са мъже (57.50% от всички 40 члена на академичния състав). Интересно е да се отбележи, че това не е в сила за всички професионални направления, свързани с компютърните науки и технологии. Данните в Таблица 12 показват, че повече мъже, отколкото жени, работят в информатиката и компютърните науки (61.29% мъже и 38.71% жени). За разлика от тях жените са преобладаващата част от академичния състав в областта на  комуникациите и компютърната техника (37.50% мъже и 62.50% жени).

Таблица 12. Брой членове на академичния състав в областта на компютърните науки и технологии по пол

Броят на членовете на академичния състав с докторска степен в областта на компютърните науки и технологии също не е балансиран по пол. Всички 3 члена на академичния състав с докторска степен по комуникационна и компютърна техника са жени. За разлика от това, само 9 жени имат докторска степен по информатика и компютърни науки (32.14% от всички членове на академичния състав с докторска степен по информатика и компютърни науки).

Фигура 16 представя резултата от анализ, който има за цел да изследва дали броят на ръководителите на докторантите в областта на информационните и комуникационните технологии е балансиран по пол за всяка академична длъжност. Резултатите показват, че единственият главен асистент, който е ръководител на докторант, е жена. Преобладаващата част от професорите, които са научни ръководители на докторанти, са мъже (28 – 93.33% от всички научни ръководители). Най-незначителната, но сравнително голяма е разликата между броя на научните ръководители от женски и мъжки пол, които са доценти - 21 мъже (64,64%) и 12 жени (36,36%).

Фигура 16. Ръководители на докторанти в областта на компютърните науки и технологии по пол

Таблица 13 представя резултати от анализ, който има за цел да изследва дали броят на ръководителите на проекти в областта на информационните и комуникационните технологии са балансирани по пол. 15 от всички 99 проекта са в областта на компютърните науки и технологии - 4 международни проекта, 4 национални проекта и 7 университетски проекта. Резултатите от анализа показват, че броя на ръководителите на проекти в областта на компютърните науки не са балансирани по пол. Всички международни проекти в тази област се ръководят от жени. Най-много ръководители на университетски проекти в тази област са жени (71.43% от ръководителите на университетски проекти в областта). Интересно е да се отбележи, че по-голямата част от ръководителите на национални проекти в областта на компютърните науки и технологии (75.00%) са мъже.

Таблица 13. Брой ръководители на проекти в областта на компютърните науки и технологии по факултет и пол

Заключение

Като цяло академичният състав не е балансиран по пол. Броят на жените и мъжете е приблизително равен само във Физико-технологичния факултет (50.91% от преподавателите са мъже и 49.09% - жени) и Юридическия факултет (51.72% от преподавателите са мъже и 48.28% - жени). Жените имат афинитет към кариерно развитие в областта на педагогиката и хуманитарните науки и нисък интерес към развитие на кариера в областта на компютърните науки и математиката.

Повечето жени работят на ниски академични длъжности (като преподаватели, асистенти, асистенти) и малка част от тях работят като професори. Повече от половината мъже работят на високи академични длъжности - като доценти и професори. Това дава възможност да се направи извода, че на университетско ниво няма баланс между половете. В повечето факултети академичния състав също не е балансиран по пол. Броят на преподавателите е балансират по пол единствено във филиала в Смолян, на асистентите в Юридическия факултет и в Департамента по езикова и специализирана подготовка, на доцентите във Факултета по математика и информатика. Броят на мъжете и жените на длъжност професор не е равен в нито един факултет, филиал и департамент. Най-балансираната по пол е позицията доцент - в 7 факултета броят на доцентите жени и мъже е равен или разликата е незначителна.

Жените стават доценти на по-голяма средна възраст от мъжете на университетско ниво. Средната възраст, на която жените са станали доценти, е 46 години, а средната възраст, на която мъжете са станали доценти, е на 44 години. Ситуацията е различна, когато говорим за заемане на академична длъжност професор от жени и мъже. Жените са станали професори по-млади от мъжете на университетско ниво - средната възраст, в която жените са станали професори е 52 години, а за мъжете е 54 години. Резултатите от задълбочен анализ показват, че мъжете са били по-мотивирани да станат професори на възраст между 35 и 44 години, но ситуацията е различна във възрастова група между 55 и 67 години, в която жените са по-активни от мъжете.

Процентът на мъжете с научни степени доктор и доктор на науките (66.23% и 9.61% от всички мъже в академичния състав) е по-висок от процента на жените с тези степени (64.66% и 5.82% от всички жени в академичния състав). Членовете на академичния състав без степен са предимно жени. Това показва, че мъжете са били по-мотивирани или имат повече свободно време да защитават докторски дисертации. Има разлики в процента на мъжете и жените, които имат научна степен доктор/доктор на науките или нямат никаква научна степен във всички факултети, филиали и департаменти. Средната възраст, на която жените и мъжете са получили докторска степен, е равна на университетско ниво (38 години), а средната възраст, на която жените и мъжете са получили степен доктор на науките, е приблизително равна на университетско ниво - 52 години за жени и 51 години за мъже. Резултатите от задълбочен анализ показват, че мъжете са по-мотивирани да получат научна степен доктор на науките в по-ранна възраст, отколкото жените, докато жените са по-мотивирани да придобият научна степен доктор на науките на възраст над 45 години.

Броят на ръководителите на докторанти е балансиран по пол на университетско ниво - 136 ръководители са мъже и 139 ръководители са жени. Това не е вярно на ниво факултет. В почти всички факултети ръководителите на докторанти са предимно жени. Приблизително равният процент жени и мъже, които са ръководители на докторанти, на университетско ниво се дължи на по-големия брой научни ръководители от мъжки пол във Факултета по математика и информатика, където мъже ръководят 64 от всички 91 докторанти (70.33%).

Жените са по-активни в участие в програми за обмен на преподаватели. От всички 51 члена на академичния състав, които са били на мобилности в чужбина през учебната 2018/2019 година 35 са жени.

Жените са по-активни и в управлението на проекти – 60.61% от всички ръководители на проекти са жени. На университетско ниво само ръководителите на национални проекти са балансирани по пол. Международните и университетските проекти се ръководят предимно главно от жени. Резултатите от задълбочения анализ показват, че ръководителите на проекти са балансирани по пол в два факултета (Философско-историческия факултет и Юридически факултет) и във филиали в Смолян.

Литература

NIS (2019) (https://www.nsi.bg/bg/content/3398/преподавателски-състав-по-групи-висши-училища-академична-длъжност-пол-вид-на-заетостта)

Eurostat (2017) Tertiary education statistics, https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Tertiary_education_statistics