Големина на шрифта:
-
-
-
Схема:
-
-
-

Настройки

ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ "ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ"

Начало » Структура » Звена » Регионален център за дистанционно обучение » Научно-изследователска и проектна дейност » Проекти » SPEAR » Дейности » Анализ на числовите данни за съотношението на жените и мъжете сред преподавателите от ПУ

Анализ на числовите данни за съотношението на жените и мъжете сред преподавателите от ПУ

Анализът на данните за съотношението между преподавателите от женски и мъжки пол е направен на базата на данните за 917 члена на академичния състав (през учебната 2018/2019 година) и има за цел да даде отговори на следните въпроси:

Академичен състав по позиции

Академичният състав на университета се състои от 917 души, от които 385 мъже и 532 жени. Таблица 1 представя броя на мъжете и жените от академичния състав по позиции в двете факултета и двата филиала на университета.

Таблица 1. Брой членове на академичния състав по пол и позиция

Факултет/Филиал

Друга

Асистент

Гл. асистент

Доцент

Професор

Общо

М

Ж

М

Ж

М

Ж

М

Ж

М

Ж

М

Ж

Педагогически факултет

22

16

10

45

9

29

10

20

15

18

66

128

Химически факултет

3

5

4

5

4

10

6

11

4

1

15

22

Физико-технологичен факултет

0

1

11

5

8

7

7

11

2

3

28

27

Биологически факултет

2

1

3

7

13

18

8

15

8

9

34

50

Философско-исторически факултет

3

2

7

11

7

9

23

17

10

4

50

43

Филологически факултет

4

9

15

54

5

21

12

26

7

8

43

118

Факултет по математика и информатика

2

1

14

4

13

14

14

14

12

3

55

36

Юридически факултет

0

1

6

6

4

4

10

9

10

8

30

28

Факултет по икономически и социални науки

0

0

8

6

8

7

12

15

10

5

38

33

Департаментът за езикова и специализирана подготовка на чуждестранни студенти

0

0

1

1

0

1

0

0

0

1

1

3

Филиал – Кърджали

0

0

0

0

1

2

1

4

0

1

2

7

Филиал – Смолян

1

1

4

19

2

1

9

9

4

2

20

32

Общо брой:

34

32

83

163

74

123

112

151

82

63

385

532

Резултатите от анализа показват, че академичният състав не е балансиран по пол във всички факултети. Разликата в броя на мъжете и жените е незначителна в 2 факултета - във Физико-техничния факултет (50.91% от академичния състав са мъже и 49.09% - жени) и Юридическия факултет (51.72% от академичния състав са мъже и 48.28% - жени). Най-голяма неравнопоставеност между половете има във филиала в Кърджали, където 22.22% от академичния състав са мъже и 77.78% са жени, и в Департамента за езикова и специализирана подготовка, където 25.00% от академичния състав са мъже и 75.00% са жени.

По-голямата част от жените са на ниски позиции – друга длъжност (напр. преподавател, физик, информатик и др.), асистент и главен асистент - 318 (59.77% от всички жени). Процентът на мъжете, които работят на тези позиции, е значително по-нисък – 49.61% от всички мъже работят на тази позиция (191 мъже). Процентът на жените и мъжете, които работят като доценти, е почти еднакъв - 151 жени (28.38% от всички жени) и 112 мъже (29.09% от всички мъже) работят като доценти. Най-малък е броят на жените, които заемат най-високата академична длъжност - само 63 жени (11.84% от всички жени) са професори. Процентът на мъжете на тази позиция е по-висок – 21.30% от всички мъже са професори (82 от всички 385 мъже от академичния състав).

Официалните данни, публикувани в уебсайта на Националния статистически институт на Република България (НСИ, 2019 г.), показват, че на национално ниво броят на жените и мъжете от академичния състав е балансиран по пол – 50.26% от членовете на академичния състав са жени и 49.74% са мъже. Това ясно показва, че броят на жените и мъжете, които преподават в университети в страната, е по-балансиран по пол, отколкото в Пловдивския университет (вж. Фигура 1). Направеното сравнение между процента жени и мъже по академични длъжности показва, че ситуацията на национално ниво е различна за две академични длъжности (друг и доцент). В България повече мъже отколкото жени работят като доценти, докато в ПУ „Паисий Хилендарски“ броят на жените, които заемат длъжност доцент е по-голям от броя на мъжете. От друга страна, на национално ниво позиция Друга длъжност се заема предимно от жени, докато в ПУ „Паисий Хилендарски“ на тази позиция работят предимно мъже. Разликата между процента жени и мъже, работещи като асистенти, е по-голяма в ПУ „Паисий Хилендарски“. От друга страна, процентът на жените, работещи като професори в „Паисий Хилендарски“, е по-висок от процента на жените, които работят като професори в България, макар тази разликата да е незначителна.

Фигура 1. Сравнение между процента жени и мъже в ПУ и България по академични длъжности

По данни на Евростат в Европейския съюз през 2017 г. като преподаватели в сферата на висшето образование са заети 1,5 милиона души (Евростат, 2017). За разлика от академичния състав в България, където жените са мнозинство, преобладаващата част от преподавателите в Европа са мъже – 56.55% от преподавателския състав в сферата на висшето образование. Процентът на мъжете е над 56.55% в Испания (56.56%), Словения (57.43%), Австрия (57.66%), Кипър (57.70%), Унгария (59.77%), Германия (60.70%), Чехия (61.56%), Люксембург (62.68%), Италия (62.91%), Малта (64.21%), Швейцария (64.49%), Лихтенщайн (65.00%) и Гърция (65.71%). Жените са мнозинство само в 4 държави - Румъния (50.85%), Финландия (51.88%), Латвия (56.35%) и Литва (56.67%). Според тези данни броят на жените и мъжете в академичния състав е балансиран по пол само в 2 държави - България и Естония, където мъжете са 50.87%, а жените – 49.13%.

Фигура 2 представя резултати от задълбочен анализ, който има за цел да изследва дали броят на жените и мъжете от академичния състав е балансиран по пол във всички и за вяска академична длъжност. На фиг. 2 е представен процентът на жените и мъжете и жените от академичния състав (от всички преподаватели във факултета/филиала/ департамента) по позиции.

Броят на членовете на академичния състав, работещи на най-ниската длъжност (Друга) е балансиран по пол във филиала в Смолян - по 1 мъж и жена имат тази позиция (4% от академичния състав на филиала). В 2 факултета (Физико-технологичния и Юридическия) на тази позиция работят само жени.

Броят на мъжете и жените, работещи като асистенти, е равен в 2 факултета - Юридическия факултет (6 мъже и 6 жени - 20% от академичния състав на факултета) и Департамента по езикова и специализирана подготовка (1 мъж и 1 жена - 50% от академичен състав на департамента). В Химическия факултет разликата между броя на мъжете и жените, работещи като асистенти, е незначителна (4 мъже и 5 жени, 9% и 11% от академичния състав на факултета). Значителната разлика между броя на жените и мъжете има във филиала в Смолян (8% от академичния състав са мъже и 37% са жени), Педагогическия факултет (5% от академичния състав на факултета са мъже и 23% са жени), Филологическия факултет (9% от академичния състав на факултета са мъже и 34% са жени) и Факултета по математика и информатика (15% от академичния състав на факултета са мъже и 4% са жени).

Броят на жените и мъжете, работещи като главни асистенти, е сравнително балансиран по пол в 7 факултета. По равен брой мъже и жени работят на тази длъжност в Юридическия факултет (4 мъже и 4 жени - 14% от академичния състав на факултета). Разликата между броя на жените и мъжете е незначителна във Факултета по математика и информатика (13 мъже и 14 жени, 14% и 15% от академичния състав на факултета), Факултета по икономически и социални науки (8 мъже и 7 жени, 11% и 10% от академичния състав на факултета), Физико-технологичния факултет (8 мъже и 7 жени, 15% и 13% от академичния състав на факултета). Най-значителната е разликата между броя на жените и мъжете на длъжност главен асистент във Филологическия факултет (5 мъже и 21 жени, 3% и 13% от академичния състав на факултета) и в Педагогическия факултет (9 мъже и 29 жени , 5% и 15% от академичния състав на факултета).

Броят на членовете на академичния състав, които работят като доценти, е балансиран по пол във Факултета по математика и информатика (14 мъже и 14 жени, 30% от академичния състав на факултета) и във филиала в Смолян (9 мъже и 9 жени, 34 % от академичния състав на отрасъла). Незначителна е разликата между броя на жените и  мъжете доценти в Юридическия факултет (10 мъже и 9 жени, 17% и 16% от академичния състав на факултета). Преобладаващата част от доцентите във Философско-историческия факултет са жени (56% от всички доценти във факултета и 21% от академичния състав на факултета). Във всички останали факултети и филиали по-голямата част от доцентите са мъже.

Броят на жените и мъжете, които заемат най-високата академична длъжност професор, не е балансиран по пол във всички факултети и филиали. Най-незначителната е разликата между броя на жените и мъжете професори в Педагогическия факултет (15 мъже и 18 жени, 8% и 9% от академичния състав на факултета), Биологическия факултет (8 мъже и 9 жени, 10% и 11% от академичния състав на факултета), Физико-технологичния факултет (2 мъже и 3 жени, 4% и 5% от академичния състав на факултета), Филологическия факултет (7 мъже и 8 жени, 4% и 5% от академичния състав на факултета). Всички преподаватели в Департамента по езикова и специализирано подготовка (25% от академичния състав на департамента) и филиала в Кърджали (11% от академичния състав на филиала) са жени. По-голямата част от преподавателите във всички останали факултети са мъже, напр. в Химическия факултет (80% от преподавателите във факултета и 9% от академичния състав на факултета), Факултета по математика и информатика (80% от преподавателите във факултета и 13% от академичния състав на факултета) и Философско-историческия факултет (10 мъже и 4 жени, 11% и 4% от академичния състав на факултета).

Фигура 2. Процент членове на академичния състав на факултетите/филиалите по пол и позиция

В университета жените заемат академична длъжност доцент на по-голяма възраст - средната възраст, на която жените са станали доценти, е 46 години, а средната възраст, на която мъжете са станали доценти, е 44 години. Фигура 3 представя резултатите от задълбочен анализ, който има за цел да проучи дали има значителна разлика между средната възраст, на която жените и мъжете са станали доценти във всеки факултет. Средната възраст, на която жените и мъжете са станали доценти, е равна само в 1 факултет - Юридическия факултет. Жените стават доценти на по-висока средна възраст в 5 факултета (Химически факултет, Биологически факултет, Философско-исторически факултет, Филологически факултет и Факултет по икономически и социални науки). В останалите 3 факултета (Филологически факултет, Факултет по математика и информатика и Физико-технологичен факултет) жените са станали доценти по-млади от мъжете.

Фигура 3. Средна възраст за заемане на длъжност доцент по факултети

Таблица 2 представя средната възраст, на която жените и мъжете от всяка възрастова група са станали доценти във всеки факултет. Интересно е да се отбележи, че жените са били по-мотивирани да станат доценти от мъжете във възрастовата група 25-35 години. Само жени са станали доценти между 25 и 34 години в 3 факултета – Физико-технологичния факултет, Философско-историческия факултет и Факултета по математика и информатика. Средната възраст, на която жените са станали доценти, е по-малка от средната възраст, на която мъжете са станали доценти във Факултета по икономически  и социални науки. Само мъже са станали доценти на възраст между 25 и 34 години във Филологическия факултет. Средната възраст, на която жените и мъжете са станали доценти между 35 и 44 години, е равна в 3 факултета - Факултета по математика и информатика, Юридическия факултет и Философско-историческия факултет. Разликата между средната възраст, на която жените и мъжете между 35 и 44 години са станали доценти, е незначителна в 2 факултета (Физико-технологичния факултет и Химическия факултет), в които средната възраст, на която жените са станали доценти е по-голяма от средната възраст, на която мъжете са станали доцента само с 1 година. Тази разлика е по-значима във възрастовата група между 35 и 44 години в Биологическия факултет (4 години) и Факултета по икономически и социални науки (6 години). Във възрастовата група между 35 и 44 години само жени са станали доценти в Педагогическия факултет. Като цяло в Педагогическия факултет всички членове на академичния състав заемат по-високи академични длъжности на по-висока средна възраст в сравнение с останалите факултети. Средната възраст, на която жените от тази възрастова група са станали доценти, е по-малка от средната възраст, на която мъжете са станали доценти само във Филологическия факултет, но това се дължи на факта, че само мъже са станали доценти на възраст между 25 и 34 години. Средната възраст, на която жените и мъжете са станали доценти между 45 и 54 години, е равна или разликата е незначителна (1 година) в 4 факултета - Педагогически факултет, Физико-технологичен факултет, Филологически факултет и Юридически факултет. Жените от възрастовата група между 45 и 54 години са станали доценти на средна възраст, по-ниска от средната възраст на мъжете между 45 и 54 години в 4 факултета - Химически факултет, Биологически факултет, Философско-исторически факултет и Факултет по математика и информатика. Резултатите показват, че жените на възраст между 45 и 54 години са били по-мотивирани да станат доцент в сравнение с мъжете от тази възрастова група. Единствено във Факултета по икономически и социални науки мъжете са по-мотивирани от жените да направят тази стъпка в развитието на своята кариера. Във възрастова група между 55 и 67 години жените са били по-мотивирани да станат доценти в 3 факултета (Педагогически факултет, Физико-технологичен факултет и Факултет по математика и информатика), от които разликата в средната възраст на която жените и мъжете са станали доценти е най-значителна във Физико-технологичния факултет (средна възраст 55 години за жените и средна възраст 61 години за мъжете). Средната възраст, на която мъжете са станали доценти, е по-ниска от средната възраст на жените само в Педагогическия факултет, В останалите 3 факултета само мъже или жени са станали доценти на възраст между 55 и 67 години.

Таблица 2. Средна възраст на придобиване на академична длъжност доцент

Факултет/Филиал

25-34

35-44

45-54

55-67

М

Ж

М

Ж

М

Ж

М

Ж

Педагогически факултет

 

 

 

42

48

49

59

57

Химически факултет

 

 

38

39

52

49

55

59

Физико-технологичен факултет

 

33

40

41

49

49

61

55

Биологически факултет

 

 

36

40

53

49

 

 

Философско-исторически факултет

 

33

39

39

56

49

 

59

Филологически факултет

34

 

42

40

49

49

 

58

Факултет по математика и информатика

 

32

40

40

49

47

59

58

Юридически факултет

 

 

40

40

49

50

 

 

Факултет по икономически и социални науки

34

33

36

42

47

49

57

 

На университетско ниво жените стават професори по-млади от мъжете - средната възраст, в която жените са станали професори, е 52 години, а на мъжете - 54 години. Фигура 4 представя резултатите от задълбочен анализ, който има за цел да изследва дали има значителна разлика между средната възраст, на която жените и мъжете са станали професори във всеки факултет. Средната възраст, на която жените и мъжете са станали професори, е различна във всички факултети и департаменти. Жените са станали професори на по-голяма средна възраст в 4 факултета (Педагогически факултет, Химически факултет, Биологически факултет, Факултет по математика и информатика). Във всички останали факултети (Филологически факултет, Физико-технологичен факултет, Философско-исторически факултет, Юридически факултет, Факултет по икономически и социални науки) жените са станали професори по-млади от мъжете.

Фигура 4. Средна възраст за заемане на длъжност професор

Таблица 3 представя средната възраст, на която жените и мъжете от всяка възрастова група са станали професори във всеки факултет. Единствено мъже са станали професори между 35 и 44 години в 4 факултета - Биологически факултет, Химически факултет, Философско-исторически факултет и Факултет по математика и информатика. Противно на резултатите от други факултети, само жените са заели тази позиция на възраст между 35 и 44 години във Филологическия факултет. Средната възраст, на която жените и мъжете са станали професори между 45 и 54 години, е равна в 2 факултета - Биологически факултет и Факултет по икономически и социални науки. Разликата между средната възраст, на която жените и мъжете между 45 и 54 години са станали професори, е незначителна в 2 факултета (Философско-исторически факултет и Филологически факултет), в които средната възраст, на която жените са станали професори, е по-малка от средната възраст, на която мъжете са станали професори с 1 или 2 години. Разликата е по-значима в Юридическия факултет (средна възраст 47 години за жените и средна възраст 52 години за мъжете). Средната възраст, на която мъжете от тази възрастова група са станали професори, е по-малка от средната възраст, на която жените са станали професори само в Педагогическия факултет. Във възрастовата група между 45 и 54 години само мъже са станали преподаватели във Факултета по математика и информатика и Химическия факултет. Като цяло, в тези два факултета мъжете са били по-мотивирани да станат професори по-млади от жените. Средната възраст, на която жените и мъжете са станали професори между 55 и 67 години, е равна в 2 факултета - Педагогически факултет и Биологически факултет. Във философско-историческия факултет само мъже са заели най-високото академично положение на възраст между 55 и 67 години. Във всички други факултети жените на възраст между 55 и 67 години са били по-мотивирани да станат професори, отколкото мъжете от тази възрастова група. Резултатите от този анализ показват, че мъжете са били по-мотивирани да станат професори на възраст между 35 и 44 години, отколкото жените, но ситуацията е различна във възрастта между 55 и 67 години, на която жените са по-активни от мъжете.

Таблица 3. Средна възраст на придобиване на академична длъжност професор

Факултет/департамент

35-44

45-54

55-67

М

Ж

М

Ж

М

Ж

Педагогически факултет

 

 

46

50

58

58

Химически факултет

41

 

53

 

 

55

Физико-технологичен факултет

 

 

 

50

61

55

Биологически факултет

41

 

50

50

55

55

Философско-исторически факултет

42

 

53

52

56

 

Филологически факултет

 

41

53

51

60

58

Факултет по математика и информатика

39

 

51

 

61

58

Юридически факултет

 

 

52

47

60

58

Факултет по икономически и социални науки

 

 

50

50

62

58

Департамент по езикова и специализирана подготовка

 

 

 

54

 

 

Технологичен център

 

 

52

 

 

 

 

Академичен състав по степени

От всички 917 члена на академичния състав, 250 нямат научна степен, 599 имат докторска степен и 68 имат научна степен доктор на науките. Таблица 4 представя броя на жените и мъжете от академичния състав с научни степени във всички факултети и филиали. Преобладаващата част от членовете на академичния състав, които нямат научна степен, са жени - 157 (29.51% от всички жени в академичния състав). Повечето от тях работят във Филологическия факултет (52 - 33.12% от жените без научна степен) и в Педагогическия факултет по педагогика (49 - 31.21% от жените без научна степен). Процентът на мъжете без научна степен също е висок - 93 мъже (24.15% от всички мъже в академичния състав) нямат научна степен. Повечето членове на академичния състав имат докторска степен - 255 мъже (66.23% от мъжете в академичния състав) и 344 жени (64.66% от жените в академичния състав). Най-малък е процентът на жените и мъжете, които имат научна степен доктор на науките - само 37 мъже (9.61% от всички мъже в академичния състав) и 31 жени (5.82% от всички жени в академичния състав) имат най-висока научна степен.

Таблица 4. Брой членове на академичния състав по пол и научна степен

Факултет/Филиал

Без научна степен

Доктор

Доктор на науките

М

Ж

М

Ж

М

Ж

Педагогически факултет

29

49

29

68

8

11

Химически факултет

3

5

13

22

2

0

Физико-технологичен факултет

8

4

19

23

1

0

Биологически факултет

3

7

29

40

2

3

Философско-исторически факултет

6

8

37

32

7

3

Филологически факултет

16

52

23

58

4

8

Факултет по математика и информатика

15

5

36

29

4

2

Юридически факултет

3

3

24

24

3

1

Факултет по икономически и социални науки

6

4

29

28

3

1

Департаментът за езикова и специализирана подготовка на чуждестранни студенти

1

1

0

1

0

1

Филиал – Кърджали

0

0

2

6

0

1

Филиал – Смолян

3

19

14

13

3

0

Общ брой:

93

157

255

344

37

31

Фигура 5 представя процента на жените и мъжете във всеки факултет, които нямат научна степен. Най-съществената е разликата между броя на жените и мъжете без научна степен във филиала в Смолян - от всички 22 преподаватели без степен 19 са жени (86.36%). Най-много членове на академичния състав без научна степен в други 5 факултета също са жени - 76.47% от членовете без научна степен във Филологическия факултет, 70.00% от членовете без научна степен в Биологическия факултет, 62.82% от членовете без научна степен в Педагогическия факултет, 62.50% от членовете без научна степен в Химическия факултет и 57.14% от членовете без научна степен във Философско-историческия факултет. Значителна разлика в процента на мъжете без научна степен има в 3 факултета - 75.00% от членовете без научна степен във Факултета по математика и информатика, 66.67% от членовете без научна степен във Физико-технологичния факултет и 60.00 % от членовете без научна степен във Факултета по икономически и социални науки са мъже. Броят на жените и мъжете и жените без научна степен е балансиран по пол в Департамента за езикова и специализирана подготовка и в Юридическия факултет.

Фигура 5. Процент членове на академичния състав на факултетите/филиалите без научна степен по пол

Фигура 6 представя процента на жените и мъжете във всеки факултет, които имат докторска степен. Всички членове на академичния състав в Департамента по езикова и специализирана подготовка, които имат докторска степен, са жени. Преобладаващата част от членовете на академичния състав, които имат докторска степен в 6 факултета и 1 филиал, са жени. Най-съществената е разликата между броя на жените и мъжете с докторска степен във филиала в Кърджали (75.00% от всички членове на академичния състав на филиала с докторска степен са жени), Филологически факултет (71.60% от всички членове на академичния състав на факултета с докторска степен са жени) и в Педагогическия факултет (70.10% от всички членове на академичния състав на факултета с докторска степен са жени). По-голямата част от преподавателите с докторска степен са мъже само в 3 факултета, но тази разлика е малко значима, тъй като техният процент е близо 50.00% - 53.62% от преподавателите с докторска степен във Факултета по математика и информатика, 53.62% от преподаватели с докторска степен във Философско-историческия и 55.38% от преподавателите с докторска степен във филиала в Смолян са мъже. Броят на мъжете и жените от академичния състав с докторска степен е балансиран по пол в Юридическия факултет.

Фигура 6. Процент членове на академичния състав на факултетите/филиалите с ОНС доктор

Броят на членовете на академичния състав с научна степен доктор на науките не е балансиран по пол в нито един факултет/филиал/департамент. В 3 факултета всички членове на академичния състав с научна степен доктор на науките са мъже (Физико-технологичния факултет, Химическия факултет и филиала в Смолян). Всички членове на академичния състав с научна степен доктор на науките във филиала в Кърджали и в Департамента по езикова и специализирана подготовка са жени. Преобладаващата част от членовете на академичния състав с научна степен доктор на науките в 3 факултета са мъже - Юридическия факултет (75.00% от всички членове на академичния състав на факултета с научна степен доктор на науките), Факултета по икономически и социални науки (75.00% от всички членове на академичния състав на факултета с научна степен доктор на науките), Философско-историческия факултет (70.00% от всички членове на академичния състав на факултета с научна степен доктор на науките) и Факултета по математика и информатика (66.67% от всички членове на академичния състав на факултета с научна степен доктор на науките). Във всички останали факултети повече жени имат научна степен доктор на науките.

Фигура 7. Процент членове на академичния състав на факултетите/филиалите с научна степен доктор на науките

Средната възраст, на която жените и мъжете придобиват докторска степен, е равна на университетско ниво - 38 години. Фигура 8 представя резултатите от задълбочен анализ, който има за цел да проучи дали има значителна разлика между средната възраст, на която жените и мъжете са станали доктори във всеки факултет. Средната възраст, на която жените и мъжете са станали доктори, е равна само в 1 факултет - Юридическия факултет. Жените са станали доктори на по-голяма средна възраст в 3 факултета (Химически факултет, Биологически факултет, Философско-исторически факултет). Във всички останали факултети (Педагогически факултет, Филологически факултет, Физико-технологичен факултет, Факултет по математика и информатика, Факултет по икономически и социални науки) жените са станали доктори на по-малка средна възраст.

Фигура 8. Средна възраст за придобиване на ОНС доктор по факултети и пол

Таблица 5 представя средната възраст, на която жените и мъжете от всяка възрастова група са станали доктори във всеки факултет. Средната възраст, на която жените и мъжете са получили докторска степен на възраст между 25 и 34 години, е равна в 4 факултета - Химически факултет, Биологически факултет, Философско-исторически факултет и Юридически факултет. Средната възраст, на която жените са станали доктори, е по-малка от средната възраст, на която мъжете са станали доктори във Факултета по икономически и социални науки, Факултета по математика и информатика и Филологическия факултет. В останалите 2 факултета средната възраст, при която мъжете са получили докторска степен между 25 и 34 години, е по-малка от средната възраст на жените от тази възрастова група. Като цяло няма значима разлика в средната възраст, на която жените и мъжете от възрастова група 25-34 години са получили докторска степен. Във възрастовата група 35-44 години най-значителна е разликата в средната възраст, на която жените и мъжете от Юридическия факултет са станали доктори - средна възраст 37 години за мъжете и средна възраст 40 години за жените. Във всички останали факултети средната възраст, при която жените и мъжете между 35 и 44 години са получили докторска степен, е равна или разликата е незначителна (1 година). Разликата в средната възраст, на която жените и мъжете са получили докторска степен между 45 и 54 години, е незначителна (1 година) в 2 факултета - Химически факултет и Факултет по математика и информатика. Жените от възрастовата група между 45 и 54 години са получили докторска степен на средна възраст, по-малка от средната възраст на мъжете между 45 и 54 години в 5 факултета - Педагогически факултет, Физико-технологичен факултет, Философско-исторически факултет, Филологически факултет, Факултет по икономически и социални науки. В останалите 2 факултета средната възраст, при която мъжете са получили докторска степен между 45 и 54 години, е по-малка от средната възраст на жените от тази възрастова група. Във възрастовата група между 55 и 67 години жените са били по-мотивирани да получат докторска степен в 2 факултета (Педагогически факултет, Философско-исторически факултет), от които разликата в средната възраст, на която са станали жените и мъжете докторът е най-значима във Философско-историческия факултет (средна възраст 55 години за жените и средна възраст 62 години за мъжете). Средната възраст, на която жените и мъжете са станали доктори, е равна във Филологическия факултет и Факултета по математика и информатика. В останалите 2 факултета само мъже са станали доктори на възраст между 55 и 67 години.

Таблица 5. Средна възраст на придобиване на ОНС доктор по пол и възрастова група

Факултет/Департамент

25-34

35-44

45-54

55-67

М

Ж

М

Ж

М

Ж

М

Ж

Педагогически факултет

30

31

40

39

53

49

57

55

Химически факултет

31

31

39

40

47

48

 

 

Физико-технологичен факултет

29

31

40

39

50

48

57

 

Биологически факултет

31

31

37

38

47

53

 

 

Философско-исторически факултет

30

30

37

38

50

47

62

55

Филологически факултет

32

30

38

38

54

49

56

56

Факултет по математика и информатика

31

30

39

39

50

49

58

58

Юридически факултет

31

31

37

40

45

49

56

 

Факултет по икономически и социални науки

32

31

39

38

51

47

 

 

Департамент по езикова и специализиран подготовка

 

 

 

38

 

 

 

 

Технологичен център

32

 

 

 

 

 

 

 

Средната възраст, на която жените и мъжете са придобили научна степен доктор на науките, е приблизително равна на университетско ниво - 52 години за жените и 51 години за мъжете. Фигура 9 представя резултатите от задълбочен анализ, който има за цел да проучи дали има значителна разлика между средната възраст, на която жените и мъжете са придобили научна степен доктор на науките във всички факултети и филиали. Средната възраст, на която жените и мъжете са придобили научна степен доктор на науките, е различна във всички факултети. Жените са станали доктори на науките на по-голяма средна възраст в 4 факултета (Биологически факултет, Факултет по математика и информатика, Юридически факултет, Педагогически факултет). В 3 факултета (Филологически факултет, Философско-исторически факултет, Факултет по икономически и социални науки) жените са станали доктори на науките на по-ниска средна възраст.

Фигура 9. Средна възраст за придобиване на научна степен доктор на науките по факултети и пол

Таблица 6 представя средната възраст, на която жените и мъжете от всяка възрастова група са придобили научна степен доктор на науките във всеки факултет. Само мъже са придобили научна степен доктор на науките на възраст между 25 и 34 години в Биологическия факултет, а само жени – във Философско-историческия факултет. Всички членове на академичния състав, придобили научна степен доктор на науките на възраст  между 35 и 44 години в Педагогическия факултет, Химическия факултет, Биологическия факултет и Факултета по икономически и социални науки са мъже. Само жени са придобили тази научна степен между 35 и 44 години във Филологическия факултет. Средната възраст, на която жените и мъжете са получили научна степен доктор на науките, е равна в Педагогическия факултет. Жените от възрастовата група между 45 и 54 години са придобили научна степен доктор на науките на средната възраст, по-ниска от средната възраст, на която мъжете между 45 и 54 години са придобили научна степен доктор на науките в 2 факултета - Биологически факултет и Философско-исторически факултет. Само мъже са получили дипломи за научна степен доктор на науките на възраст между 45 и 54 години в Химическия факултет, Факултета по математика и информатика и в Юридическия факултет, а само жени са получили дипломи за тази научна степен на възраст между 45 и 54 години във Филологическия факултет и във Факултета по икономически и социални науки. Във възрастовата група между 55 и 67 години средната възраст, на която жените и мъжете са получили дипломи за научна степен доктор на науките, е равна във Факултета по математика и информатика. Жените са били по-мотивирани да придобият научна степен доктор на науките на възраст между 55 и 67 години в 2 факултета (Педагогически факултет и Юридически факултет). Средната възраст, на която жените са станали доктори на науките, е по-голяма от средната възраст, на която мъжете са станали доктори на науките във Филологическия факултет. Всички членове на академичния състав, които са придобили научна степен доктор на науките във Физико-технологичния факултет, Философско-историческия факултет и във  Факултета по икономически и социални науки са мъже. Само жени са станали доктори на науките на възраст между 55 и 67 години в Биологическия факултет. Това показва, че мъжете са по-мотивирани да придобият научна степен доктор на науките на по-ранна възраст от жените, а жените са по-мотивирани да придобият научна степен доктор на науките на възраст над 45 години.

Таблица 6. Средна възраст на придобиване на научна степен доктор на науките по пол и възрастова група

Факултет/Департамент

25-34

35-44

45-54

55-67

М

Ж

М

Ж

М

Ж

М

Ж

Педагогически факултет

 

 

42

 

48

48

62

58

Химически факултет

 

 

38

 

54

 

 

 

Физико-технологичен факултет

 

 

 

 

 

 

62

 

Биологически факултет

34

 

36

 

52

47

 

56

Философско-исторически факултет

 

29

41

 

52

50

56

 

Филологически факултет

 

 

 

38

 

50

57

59

Факултет по математика и информатика

 

 

 

 

51

 

61

61

Юридически факултет

 

 

 

 

50

 

60

55

Факултет по икономически и социални науки

 

 

44

 

 

49

61

 

Департамент по езикова и специализиран подготовка

 

 

 

 

 

 

 

58

Академичен състав на ръководни длъжности

99 члена на академичния състав заемат ръководни позиции, от които 40 са мъже и 59 са жени (вж. Таблица 7). Резултатът от анализа показва, че броят на жените и мъжете не е балансиран по пол за всяка ръководна позиция - декан/директор, заместник-декан /заместник-директор и ръководител на катедра. Разликата между броя на жените и мъжете, избрани за декан/директор е най-незначителна - 6 от всички 11 декани/ директори са жени (54.55%). Разликата между процента жени и мъже, избрани за заместник-декан/заместник-директор е най-голяма – 64.29% от всички заместник-декани/заместник-директори са жени.

Таблица 7. Брой членовете на академичния състав на ръководни позиции по факултет/филиал и пол

Факултет/филиал

Декан/Директор

Зам.-декан/зам.-директор

Ръководител катедра

Мъже

Жени

Мъже

Жени

Мъже

Жени

Педагогически факултет

0

1

0

3

3

5

Химически факултет

1

0

1

1

2

3

Физико-технологичен факултет

0

1

1

3

1

4

Биологически факултет

0

1

1

3

4

3

Философско-исторически факултет

0

1

1

1

3

3

Филологически факултет

1

0

2

2

1

7

Факултет по математика и информатика

1

0

3

2

4

4

Юридически факултет

0

1

0

0

3

1

Факултет по икономически и социални науки

1

0

0

2

4

1

Филиал-Кърджали

0

1

1

0

0

2

Филиал-Смолян

1

0

0

1

0

2

Общ брой:

5

6

10

18

25

35

Резултатите от анализа показват, че разликата между броя на жените и мъжете на ръководни позиции, е значителна във всички факултети и филиали. Предимно мъже заемат ръководни позиции в 3 факултета - Факултет по икономически и социални науки (62.50%), Юридически факултет (60.00%) и Факултет по математика и информатика (57.14%). За разлика от тях жените са мнозинство в 5 факултета и двата филиала – Физико-технологичен факултет (80.00%), Педагогически факултет (75.00%), филиал в Кърджали (75.00%), филиал в Смолян (75.00%), Филологически факултет (69.23%), Биологически факултет (58.33%) и Философско-исторически факултет (55.56%). Единственият факултет, в който има равен брой жени и мъже на ръководни позиции е  Химическия факултет.

Ръководство на докторанти

В таблица 8 са представени данните за ръководителите на 275 докторанти, които се обучават в 7 факултета на Пловдивския университет. Броят на научните ръководители е балансиран по пол на университетско ниво - 136 научни ръководители (49.45%) са мъже и 139 научни ръководители (50.55%) са жени.

Таблица 8. Брой научни ръководители на докторанти по факултет и пол

Факултет

Гл. асистент

Доцент

Професор

Общ брой

М

Ж

М

Ж

М

Ж

М

Ж

Педагогически факултет

0

0

6

23

14

15

20

38

Химически факултет

1

2

3

6

1

0

5

8

Физико-технологичен факултет

0

0

7

5

0

1

7

6

Биологически факултет

3

8

8

13

9

11

20

32

Философско-исторически факултет

2

0

6

12

4

1

12

13

Филологически факултет

0

0

6

10

2

5

8

15

Факултет по математика и информатика

0

2

18

19

46

6

64

27

Общ брой:

6

12

54

88

76

39

136

139

Резултатите от задълбочения анализ показват, че броят на научните ръководители не е балансиран по пол на ниво факултет. Преобладаващата част от научните ръководители на докторанти в 2 факултета са мъже – Физико-технологичен факултет (7 мъже, 53.85% от научните ръководители на докторанти във факултета) и Факултета по математика и информатика (64 мъже, 70.33% от научните ръководители на докторанти във факултета). Във всички останали факултети повечето научни ръководители са жени. Разликата между броя на жените и мъжете, които са научни ръководители на докторанти, е незначителна в 2 факултета – Физико-технологичния факултет и Философско-историческия факултет.

Фигура 10 представя резултати от задълбочен анализ, който има за цел да изследва дали броят на научните ръководители от всяка академична позиция е балансиран по пол във всички факултета. Резултатите показват, че броят на научните ръководители на докторанти е балансиран по пол в 2 факултета и то само за по една акадмечна длъжност - във Факултета по математика и информатика 49% от научните ръководители на докторанти, заемащи академична длъжност доцент, са мъже, а в Педагогическия факултет 48% от начуните ръководители на докторанти, заемащи академична длъжност професор, са мъже. Във всички останали факултети броят на научните ръководители на докторанти не е балансиран по пол.

Фигура 10. Процент научни ръководители на докторанти по факултет и пол

Таблица 9 представя данни за нааучните ръводители на докторантите по области на обучение. Този анализ има за цел да изследва дали броят на научните ръководители на докторанти е балансиран по пол за всяка област на обучение. Резултатите показват, че броят на научните ръководители на не е балансиран по пол във всички области. Преобладаващата част от научните ръководители на докторантите в областта на информационните и комуникационните технологии са мъже (49 мъже, 76.56% от научните ръководители на докторанти в областта), във всички останил области по-голяма част от научните ръководители са жени.

Таблица 9. Брой научни ръководители на докторанти по област на обучение и пол

Област на обучение

Гл. асистент

Доцент

Професор

Общ брой

М

Ж

М

Ж

М

Ж

М

Ж

Образование

0

3

5

31

24

8

29

42

Изкуства и хуманитарни науки

0

0

8

10

2

5

10

15

Социлан науки, журналистика и информация

2

0

8

21

8

8

18

29

Природни науки, математика и статистика

4

8

12

14

14

16

30

38

Информационни и комуникационни технологии

0

1

21

12

28

2

49

15

Общ брой:

6

12

54

88

76

39

136

139

Участие в програми за обмен на перподаватели

От всички 917 члена на академичния състав само 51 са изнасяли лекции в чуждестранни университети по програма „Еразъм“ през учебната 2018/2019 година. Таблица 10 представя броя на жените и мъжете от академичния състав, които са изнасяли лекции в чужбина. По-голямата част от членовете на академичния състав, участвали в мобилността в чужбина, са жени (35 жени - 73.42%).

Таблица 10. Брой членове на академичния състав, участвали в програми за обмен по пол

Факултет/Филиал

Асистент

Гл. асистент

Доцент

Професор

Общ брой

М

Ж

М

Ж

М

Ж

М

Ж

М

Ж

Педагогически факултет

0

0

0

2

1

3

0

0

1

5

Химически факултет

0

0

1

0

1

0

0

0

2

0

Физико-технологичен факултет

0

0

0

0

0

3

0

0

0

3

Философско-исторически факултет

0

0

0

0

1

2

1

0

2

2

Филологически факултет

0

2

0

5

4

6

1

2

5

15

Факултет по математика и информатика

0

0

1

2

1

0

1

1

3

3

Факултет по икономически и социални науки

0

0

1

4

0

0

0

0

1

4

Департамент по езикова и специализирана подготовка

0

0

0

1

0

0

0

0

0

1

Филиал – Кърджали

0

0

1

0

0

0

0

0

1

0

Филиал – Смолян

0

0

1

0

0

2

0

0

1

2

Общ брой:

0

2

5

14

8

16

3

3

16

35

Броят на жените и мъжете, които са участвали в програми по обмен, е равен в 2 факултета – Философско-исторически факултет и Факултет по икономически и социални науки. Всички членове на академичния състав Химическия факултет и филиала в Кърджали, които са участвали в програми по обмен през учебната 2018/2019 година, са мъже. По-голямата част от членовете на академичния състав от всички други факултети, които са били на мобилности, са жени. От членовете на академичния състав на Физико-технологичния факултет в програми по обмен са участвали само жени. Всички асистенти, които са били на мобилност в чужбина, са жени.

Фигура 11 представя процента на мъжете и жените от академичния състав, които са били на мобилност в чужбина според своята академична длъжност във всеки факултет. Резултатите от задълбочения анализ показват, че броят на членовете на академичния състав, които са били на мобилност в чужбина, не е балансиран по пол. Процентът е равен само за преподаватели, които работят във Факултета по математика и информатика - 1 мъж и 1 жена са участвали в програми по обмен през учебната 2018/2019 година.

Фигура 11. Процент жени и мъже участвали в програми за обмен

Ръководители на проекти

Членовете на академичния състав работят по 99 проекта, от които 21 са международни, 40 национални и 30 университетски проекта. Таблица 11 представя броя на ръководителите на проекти по пол във всички факултети и филиали. По-голямата част от ръководителите на проекти са жени - 60 (60.61% от всички ръководители на проекти). На университетско ниво единствено ръководители на национални проекти са балансирани по пол - 20 мъже и 20 жени. Международните и университетските проекти се ръководят предимно от жени – 66.67% от ръководителите на международни проекти и 68.42% от ръководителите на университетски проекти са жени.

Таблица 11. Брой ръководители на проекти по факултет/филиал и пол

Факултет/филиал

Международни проекти

Национални проекти

Университетски проекти

Общ брой

М

Ж

М

Ж

М

Ж

М

Ж

Педагогически факултет

1

3

1

2

0

1

2

6

Химически факултет

1

0

7

2

4

3

12

5

Физико-технологичен факултет

0

3

0

0

1

4

1

7

Биологически факултет

1

0

3

9

1

6

5

15

Философско-исторически факултет

1

2

4

2

1

2

6

6

Филологически факултет

3

2

1

3

0

1

4

6

Факултет по математика и информатика

0

2

4

1

2

4

6

7

Юридически факултет

0

0

0

0

1

1

1

1

Факултет по икономически и социални науки

0

2

0

1

1

2

1

5

Филиал – Кърджали

0

0

0

0

0

1

0

1

Филиал – Смолян

0

0

0

0

1

1

1

1

Общ брой:

7

14

20

20

12

26

39

60

Резултатите от анализа показват, че ръководителите на проекти не са балансирани по пол във всички факултети. Броят на ръководителите е балансиран по пол в 2 факултета (Философско-историческия факултет и Юридически факултет) и 1 филиал (Филиал-Смолян). По-голямата част от ръководителите на проекти, които работят във Химическия факултет, са мъже – 70.59% от ръководителите на проекти във факултета. Във всички останали факултети преобладаващата част от ръководителите на проекти са жени. Единственият ръководител на проект във филиала в Кърджали е жена. Значителната е разликата между броя на жените и мъжете, които ръководят проекти  във Физико-технологичния факултет (87.50% от ръководителите на проекти са жени), Факултета по икономически и социални науки (83.33% от ръководителите на проекти са жени), Биологически факултет и Педагогически факултет (75.00% от ръководителите на проекти са жени). Разликата между броя на жените и мъжете, които са ръководители на проекти, е незначителна във Факултета по математика и информатика, където ръководители на проекти са 6 мъже и 7 жени.

Фигура 12. Ръководители на проекти по факултет/филиал и пол

Фигура 13. Ръководители на международни проекти по факултет и пол

Броят на ръководителите на международни проекти не е балансиран по пол. Всички ръководители на международни проекти в Биологическия факултет и в Химическия факултет са мъже. Всички международни проекти във Факултета по икономически и  социални науки, Физико-технологичния факултет и във Факултета по математика и информатика се ръководят от жени. Значителна е разликата между броя на жените и мъжете, които са ръководители на международни проекти в Педагогическия факултет (75.00% от всички ръководители на проекти са жени). Разликата между броя на жените и мъжете, които са ръководители на международни проекти, е незначителна във Филологическия факултет (3 мъже и 2 жени) и във Философско-историческия факултет (1 мъж и 2 жени).

Броят на ръководителите на национални проекти е балансирани по пол само на университетско ниво. Във всички факултети има значителна разлика между броя на жените и мъжете, които са ръководители на национални проекти. По-голямата част от ръководителите на национални проекти във Факултета по математика и информатика (80.00% от ръководителите на национални проекти), Химическия факултет (77.78% от ръководителите на национални проекти) и Философския факултет (66.67% от ръководителите на национални проекти) са мъже. В други 3 факултета преобладаващата част от ръководителите на национални проекти са жени. По-голямата част от жените, които са ръководители на национални проекти, работят в Биологическия факултет (9 жени от всички 20 жени, които ръководят национални проекти в университета).

Фигура 14. Ръководители на национални проекти по факултет и пол

Фигура 15 представя процента на жените и мъжете, които са ръководители на университетски проекти, по факултети. Броят на жените и мъжете ръководители на университетски проекти е равен в филиал-Смолян и Юридически факултет. Преобладаващата част от ръководителите са мъже единствено в Химическия факултет, където ръководители на университетски проекти са 4 мъже (57.14% от ръководители на университетски проекти във факултета) и 3 жени (42.86% от ръководителите на университетски проекти във факултета). Във всички останали факултети преобладаващата част от ръководителите на университетски проекти са жени.

Фигура 15. Ръководители на университетски проекти по факултет и пол

Академичен състав в областта на компютърните науки и технологии

Таблица 12 представя резултати от задълбочен анализ, който има за цел да изследва дали академичният персонал в областта на компютърните науки и технологии е балансиран по пол. Резултатите показват, че повечето членове на академичния състав, работещи в тази област (с научна степен в областта), са мъже (57.50% от всички 40 члена на академичния състав). Интересно е да се отбележи, че това не е в сила за всички професионални направления, свързани с компютърните науки и технологии. Данните в Таблица 12 показват, че повече мъже, отколкото жени, работят в информатиката и компютърните науки (61.29% мъже и 38.71% жени). За разлика от тях жените са преобладаващата част от академичния състав в областта на  комуникациите и компютърната техника (37.50% мъже и 62.50% жени).

Таблица 12. Брой членове на академичния състав в областта на компютърните науки и технологии по пол

Професионално направление

Асистент

Гл. асистент

Доцент

Професор

М

Ж

М

Ж

М

Ж

М

Ж

4.6. Информатика и компютърни науки

0

1

9

6

7

5

3

0

5.3. Комуникационна и компютърна техника

0

0

0

1

2

2

1

2

Броят на членовете на академичния състав с докторска степен в областта на компютърните науки и технологии също не е балансиран по пол. Всички 3 члена на академичния състав с докторска степен по комуникационна и компютърна техника са жени. За разлика от това, само 9 жени имат докторска степен по информатика и компютърни науки (32.14% от всички членове на академичния състав с докторска степен по информатика и компютърни науки).

Фигура 16 представя резултата от анализ, който има за цел да изследва дали броят на ръководителите на докторантите в областта на информационните и комуникационните технологии е балансиран по пол за всяка академична длъжност. Резултатите показват, че единственият главен асистент, който е ръководител на докторант, е жена. Преобладаващата част от професорите, които са научни ръководители на докторанти, са мъже (28 – 93.33% от всички научни ръководители). Най-незначителната, но сравнително голяма е разликата между броя на научните ръководители от женски и мъжки пол, които са доценти - 21 мъже (64,64%) и 12 жени (36,36%).

Фигура 16. Ръководители на докторанти в областта на компютърните науки и технологии по пол

Таблица 13 представя резултати от анализ, който има за цел да изследва дали броят на ръководителите на проекти в областта на информационните и комуникационните технологии са балансирани по пол. 15 от всички 99 проекта са в областта на компютърните науки и технологии - 4 международни проекта, 4 национални проекта и 7 университетски проекта. Резултатите от анализа показват, че броя на ръководителите на проекти в областта на компютърните науки не са балансирани по пол. Всички международни проекти в тази област се ръководят от жени. Най-много ръководители на университетски проекти в тази област са жени (71.43% от ръководителите на университетски проекти в областта). Интересно е да се отбележи, че по-голямата част от ръководителите на национални проекти в областта на компютърните науки и технологии (75.00%) са мъже.

Таблица 13. Брой ръководители на проекти в областта на компютърните науки и технологии по факултет и пол

Факултет

Международни проекти

Национални проекти

Университетски проекти

Общ брой

М

Ж

М

Ж

М

Ж

М

Ж

Физико-технологичен факултет

0

3

0

0

1

2

1

5

Факултет по математика и информатика

0

1

3

1

1

3

4

5

Общ брой:

0

4

3

1

2

5

5

10

Заключение

Като цяло академичният състав не е балансиран по пол. Броят на жените и мъжете е приблизително равен само във Физико-технологичния факултет (50.91% от преподавателите са мъже и 49.09% - жени) и Юридическия факултет (51.72% от преподавателите са мъже и 48.28% - жени). Жените имат афинитет към кариерно развитие в областта на педагогиката и хуманитарните науки и нисък интерес към развитие на кариера в областта на компютърните науки и математиката.

Повечето жени работят на ниски академични длъжности (като преподаватели, асистенти, асистенти) и малка част от тях работят като професори. Повече от половината мъже работят на високи академични длъжности - като доценти и професори. Това дава възможност да се направи извода, че на университетско ниво няма баланс между половете. В повечето факултети академичния състав също не е балансиран по пол. Броят на преподавателите е балансират по пол единствено във филиала в Смолян, на асистентите в Юридическия факултет и в Департамента по езикова и специализирана подготовка, на доцентите във Факултета по математика и информатика. Броят на мъжете и жените на длъжност професор не е равен в нито един факултет, филиал и департамент. Най-балансираната по пол е позицията доцент - в 7 факултета броят на доцентите жени и мъже е равен или разликата е незначителна.

Жените стават доценти на по-голяма средна възраст от мъжете на университетско ниво. Средната възраст, на която жените са станали доценти, е 46 години, а средната възраст, на която мъжете са станали доценти, е на 44 години. Ситуацията е различна, когато говорим за заемане на академична длъжност професор от жени и мъже. Жените са станали професори по-млади от мъжете на университетско ниво - средната възраст, в която жените са станали професори е 52 години, а за мъжете е 54 години. Резултатите от задълбочен анализ показват, че мъжете са били по-мотивирани да станат професори на възраст между 35 и 44 години, но ситуацията е различна във възрастова група между 55 и 67 години, в която жените са по-активни от мъжете.

Процентът на мъжете с научни степени доктор и доктор на науките (66.23% и 9.61% от всички мъже в академичния състав) е по-висок от процента на жените с тези степени (64.66% и 5.82% от всички жени в академичния състав). Членовете на академичния състав без степен са предимно жени. Това показва, че мъжете са били по-мотивирани или имат повече свободно време да защитават докторски дисертации. Има разлики в процента на мъжете и жените, които имат научна степен доктор/доктор на науките или нямат никаква научна степен във всички факултети, филиали и департаменти. Средната възраст, на която жените и мъжете са получили докторска степен, е равна на университетско ниво (38 години), а средната възраст, на която жените и мъжете са получили степен доктор на науките, е приблизително равна на университетско ниво - 52 години за жени и 51 години за мъже. Резултатите от задълбочен анализ показват, че мъжете са по-мотивирани да получат научна степен доктор на науките в по-ранна възраст, отколкото жените, докато жените са по-мотивирани да придобият научна степен доктор на науките на възраст над 45 години.

Броят на ръководителите на докторанти е балансиран по пол на университетско ниво - 136 ръководители са мъже и 139 ръководители са жени. Това не е вярно на ниво факултет. В почти всички факултети ръководителите на докторанти са предимно жени. Приблизително равният процент жени и мъже, които са ръководители на докторанти, на университетско ниво се дължи на по-големия брой научни ръководители от мъжки пол във Факултета по математика и информатика, където мъже ръководят 64 от всички 91 докторанти (70.33%).

Жените са по-активни в участие в програми за обмен на преподаватели. От всички 51 члена на академичния състав, които са били на мобилности в чужбина през учебната 2018/2019 година 35 са жени.

Жените са по-активни и в управлението на проекти – 60.61% от всички ръководители на проекти са жени. На университетско ниво само ръководителите на национални проекти са балансирани по пол. Международните и университетските проекти се ръководят предимно главно от жени. Резултатите от задълбочения анализ показват, че ръководителите на проекти са балансирани по пол в два факултета (Философско-историческия факултет и Юридически факултет) и във филиали в Смолян.

Литература

NIS (2019) (https://www.nsi.bg/bg/content/3398/преподавателски-състав-по-групи-висши-училища-академична-длъжност-пол-вид-на-заетостта)

Eurostat (2017) Tertiary education statistics, https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Tertiary_education_statistics

 

Последна промяна на 25 Май 2020