Шрифт: Arial Times New Roman
Разстояние между буквите: standard medium large
От 45 докторанти попълнили въпросника 57,8% са жени, а 42,2% са мъже. Най-много са докторантите от професионални направления 4.6. Информатика и компютърни науки (22%), 1.3. Педагогика на обучението по... (20%), 3.2. Психология (16%) и 5.3. Комуникационна и компютърна техника (11%).
46,7% са полагали грижи за деца до 6 год. (не под формата на почасова работа) по време на обучението в университета, докато останалите 53,3% не са полагали грижи за деца по време на докторантурата.
33,3% са полагали грижи за болни или деца със СОП по време на обучението си, докато останалите 66,7% не са полагали грижи за болни хора или деца със СОП по време на докторантурата.
8,9% са използвали майчинство/бащинство за деца по време на обучението си, докато останалите 91,9% не са използвали майчинство за деца по време на докторантурата.
Удовлетвореността на докторантите и баланса между учебни/изследователски задачи и личен живот е на средно ниво. Те успяват да балансират донякъде между своите учебни/изследователски задължения и личен живот и постиженията им са удовлетворителни. По отношение на това дали докторантите от противоположния пол имат повече възможности за постигане на по-добри резултати в обучението/научните изследвания и по-малко пречки отговорите са около средната стойност. Малко повече са тези, които смятат, че това не е вярно.
По отношение на информираността обаче нямат достатъчно информация за провеждани в университета менторски (наставнически) програми в помощ на докторантите, фокусирани върху равнопоставеността между жените и мъжете (за облекченията, предлагани от университета, за начина за постигане на баланс между обучение и личен живот).
От гледна точка на личен опит и наблюдение според почти половината докторанти (46,7%) важни причини за забавяне/занижаване на постиженията в обучението/научните изследвания са семейните задължения (вкл. ползване на майчинство/бащинство), като 33,3% са без мнение по въпроса. Но не е важна причина за забавяне на постиженията липсата на усещане на равнопоставеност между жените и мъжете сред докторантите според 66,7% (17,8% са без мнение) и от страна на преподавателите (според 73,3%). 15,6% са без мнение по въпроса.
За докторантите решаваща е подкрепата от семейството според 80% от тях, от преподавателите и колегите докторанти (според 68,9%), за да се изпълняват успешно учебните/изследователските задължения, когато на студента се налага да се грижи за деца до 6 год. или за болни/със специални потребности хора. Решаващата е също и подкрепата от институцията (от регламенти, заложени в нейните правилници) според 75,5%, като 11,1% са без мнение.
Що се отнася до личната гледната точка на докторантите има равнопоставеност между жените и мъжете (вкл. и докторанти) според 75,5% от тях. В същото време голяма част (86,7%) чувстват особено много отношение на равнопоставеност и колегиалност от страна на докторантите от противоположния пол, и много голяма част (88,9%) проявяват отношение на равнопоставеност и колегиалност към докторантите от противоположния пол. Половината от докторантите 51,1% нямат наблюдения, че преподавателите отразяват аспекти на равнопоставеност между жените и мъжете по време на обучение. А 40% нямат мнение по въпроса. Докторантите не са информирани много за полагащите се в университета облекчения за специфични групи лица (вкл. за майки с деца до 6-годишна възраст, бременни, със специални образователни потребности и др.). Такъв отговор са дали 46,7% като 28,9% са без мнение.
Преобладаващото мнение на докторантите е, че всички преподаватели се отнасят по един и същи начин към докторантите, независимо от техния пол. Все пак има такива, които смятат, че не е така.
Не са наблюдавани или рядко са наблюдавани случаи на обидно и уронващо достойнството отношение/коментари/поведение на база полова принадлежност от страна на състуденти.
Повечето докторанти (80%) са категорични, че не са били свидетели на случаи на обидно и уронващо достойнството отношение/коментари/поведение на база полова принадлежност от страна на състуденти, преподаватели или администрация. Все пак обаче малка част от тях около 11% са ставали свидетели на случаи на обидно и уронващо достойнството отношение/коментари/поведение на база полова принадлежност както от състуденти, така и от преподаватели и администрация.
По отношение на стереотипите резултатите на докторантите са на средно ниво. Почти всички (95,5%) докторанти смятат, че доброто образование е важно в една и съща степен за жените и за мъжете. Колкото докторанти мислят, че в университета има специалности, които са по-подходящи за жени и такива, които са по-подходящи за мъже, толкова мислят, че това не е вярно. Според малко над половината докторанти (57,8%) не е вярно, че висшите ръководни постове в университета е по-подходящо да се заемат от мъже. Малко над половината докторанти (54,5%) не смятат, че при провеждане на съвместни изследвания в техния екип не трябва да има членове от противоположния пол. Около 20% обаче нямат мнение по темата.
73% от докторантите, обаче не смятат, че основната роля на жената е да се грижи за дома и семейството.
Докторантите не са много убедени и не са наясно дали стереотипите в обществото са пречка при кандидатстване в специалности, които се смятат за неподходящи в някои случаи за жени, а в други – за мъже. Колкото смятат това за вярно, толкова са и тези, които го смятат за не вярно.
Те не смятат или поне 62,2% от тях, че преподавателите в университета от противоположния пол са с по-голям авторитет. Напълно са съгласни (88,9%), че заемането на ръководен пост в университета трябва да зависи от професионалните качества на личността, а не от това дали е мъж или жена. Макар и да има малък процент (8,9%), смятащи точно обратното.
Определено в университетската общност не се дискутират теми свързани със стереотипите и традициите в българското общество, основани на пола. Прави впечатление обаче, че повече от половината нямат мнение по въпроса (55,5%.).
Оказва се, че мъжете и жените показват близки средни резултати по скалата за равнопоставеност. И мъжете и жените докторанти имат близки резултати що се отнася до удовлетвореността и баланса между учебни/изследователски задачи и личен живот. Това важи и за климата и културата в университета и стереотипите.
Оказва се също, че гледането на деца не влияе върху удовлетвореността. Докторантите, които са гледали деца до 6 г. възраст, както и болни хора или със СОП и тези, които не са гледали деца (или болни) имат близки стойности на удовлетвореност. Те са удовлетворени в еднаква степен и са постигнали баланс между изследователски задачи и личен живот в еднаква степен.
Мъжете и жените показват близки резултати по въпросника. Това означава, че според мъжете и жените има еднакво ниво на равнопоставеност. Те са в еднаква степен удовлетворени и в еднаква степен са постигнали баланс между учебни/изследователски задачи и личен живот. Това се отнася също и до културата, климата и информираността и стереотипите, т.е. резултатите от въпросника не зависят от пола.
Оказва се, че гледането на болни и СОП не влияе върху удовлетвореността. Докторантите, които са гледали болни и тези, които не са имат близки стойности на удовлетвореност. Проверихме дали мъжете и жените гледали деца до 6 г. или болни и деца със СОП са еднакво удовлетворени. Оказва се, че докторантите от двата пола, които са гледали деца или болни са удовлетворени в еднаква степен