Шрифт: Arial Times New Roman
Разстояние между буквите: standard medium large
1. Една от целите от Дневния ред 2030 на ООН за устойчиво развитие, а именно Цел 5 гласи „ПОСТИГАНЕ НА РАВНОПОСТАВЕНОСТ НА ЖЕНИТЕ И МЪЖЕТЕ И РАВНИ ПРАВА ЗА ВСИЧКИ ЖЕНИ И МОМИЧЕТА“
Дневният ред за устойчиво развитие до 2030 г. е приет от Общото събрание на ООН през септември 2015 г. и представлява план за действие, насочен към хората, планетата и постигането на просперитет. Неговият основен принцип е „никой да не бъде изоставен“, т.е. всички действия по изпълнението му трябва да отчитат специфичните нужди на всички групи в обществото, с особено внимание към уязвимите.
За повече информация: https://sdgs.un.org/2030agenda
2. Насърчаването на равенството между жените и мъжете е съществен аспект в работата на Европейския съюз и всички негови политики
Равенството между жените и мъжете е основна ценност за Европейския съюз (ЕС), цел на ЕС и важен фактор за икономически растеж. Във всичките си дейности Съюзът полага усилия за насърчаване на равенството между мъжете и жените. В Стратегията на Европейската комисия (ЕК) за равенство между половете за периода 2020—2025 г. като приоритетни бяха определени следните основни цели:
За повече информация: https://ec.europa.eu/info/policies/justice-and-fundamental-rights/gender-equality/gender-equality-strategy_bg
3. Равенството между жените и мъжете в областта на научните изследвания и иновациите е основна цел в политиките, свързани с изграждане на Европейското научноизследователско пространство (ЕНП)
От стартирането на ЕНП през 2000 г., един от неговите приоритети е фокусиран върху равенството между жените и мъжете и интегрирането на пола в научните изследвания и иновациите. ЕК изисква от държавите-членки да премахнат бариерите пред наемането, задържането и кариерното развитие на жени изследователи. Комисията се стреми още да се справи с дисбалансите между половете при вземането на решения.
Този приоритет се запазва и в плановете на ЕК за новото ЕНП, основано на върхови постижения. ЕС и държавите-членки ще оформят новото европейско изследователско пространство чрез 14 действия, сред които е: Разработване на конкретни планове с държавите-членки за насърчаване на равенството между половете, както и изобщо приобщаването в науката, научните изследвания и иновациите (Действие 12). В новото ЕНП ще бъде насочено по-голямо внимание към участието на жените в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката и ще бъде стимулирано предприемачеството.
За повече информация: https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/strategy/era_bg
4. Редица от основните приоритети на ЕС за развитие на университетите в Европа засягат въпроси, свързани с равенството между жените и мъжете
ЕК в своя доклад „Към визия за бъдещето на университетите в Европа до 2030 г.“ дава препоръки за засилване на политиките за равенство между половете в университетите от страните с по-ниско ниво на иновации (каквато е България) и съответно – фокусиране върху мониторинга и оценката на такива политики в страните с по-високо ниво на иновации.
За повече информация: https://op.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/a3cde934-12a0-11eb-9a54-01aa75ed71a1/
5. България като член на ЕС и ООН споделя отговорността на правителствата и всички заинтересовани страни при планирането, разработването и адаптирането на мерки, действия и политики, насочени към реализирането на най-амбициозната пътна карта за мир и устойчиво развитие, включително и по отношение на равнопоставеност на жените и мъжете
Българското законодателство гарантира пълна равнопоставеност на жените и мъжете във всички сфери на обществения, политически и икономически живот. Правовите гаранции за равнопоставеността и равното третиране на жените и мъжете се съдържат в действащото българско законодателство – Конституцията на Република България и редица секторни и специални закони. Принципът за недопускане на дискриминация е хоризонтален и се съдържа във всички нормативни актове, имащи отношение по темата.
В областта на равното право на жените и мъжете да участват в икономическия, социалния и политическия живот България има добри постижения. Заема 49 място през 2019 г. сред 153 страни според Глобалния индекс за разликите между половете (Global Gender Gap Index), а съгласно доклада на Световната банка “Жени, бизнес и законодателство 2019:„ Десетилетие на реформите “, България заема една от челните позиции по равнопоставеност между жените и мъжете с индекс 93.75 от 100.
В изготвеният през 2020 г. доброволен национален преглед на Република България за изпълнението на Целите на ООН за устойчиво развитие в Република България са набелязани предизвикателства, по които е необходимо да бъдат взети допълнителни мерки и са разработени конкретни политики, с цел постигане на добри показатели в различните области на устойчивото развитие, както и в равното право на жените и мъжете.
За повече информация: http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=4980
6. Република България провежда последователна политика по равнопоставеност на жените и мъжете, която е съобразена с националната специфика и ангажиментите по международни договори, по които е страна, вкл. като членка на Европейския съюз
От 2000 г. Министерството на труда и социалната политика (МТСП) организира и координира на национално ниво провеждането на държавната политика на Република България в областта на равнопоставеността на жените и мъжете (ПМС № 155 от 2000 г., обн., ДВ, бр. 65 от 2000 г.), в сътрудничество с множество институции и организации. Националната стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете за периода 2021-2030 г. (приета с Решение на Министерски съвет от 22.12.2020 г.) е основният стратегически документ на провежданата единна политика по равнопоставеност между жените и мъжете. Насочена е към осигуряване на равни възможности за жените и мъжете за пълноценно и активно участие във всички области на живота и недопускане на дискриминация по признак пол.
За повече информация: https://www.mlsp.government.bg/blgarsko-zakonodatelstvo
7. Равенството между жените и мъжете в областта на научните изследвания и иновациите се отчита при определяне на основните цели, които Държавата си поставя за развитие на научните изследвания и висшето образование в България
В Национална стратегия за развитие на научните изследвания в Република България, 2017 – 2030 са дефинирани определени политики, както и конкретни мерки и инструменти за интензифициране на националното ни участие в изграждането на Европейското научноизследователско пространство (ЕНП), ускоряване на транс-граничните научни програми и за привличане на квалифицирани изследователи за работа в България.
Макар че сред учените в България е постигнато приблизително равенство на половете (жените са 51%, а мъжете - 49%), стратегията изразява стремежа на България да постигне средното европейско ниво за брой учени, като са предвидени мерки, както за задържане на учените в България, така и за привличане и задържане на талантливи, предимно млади учени.
За повече информация: https://www.mon.bg/bg/143