Официални данни за България

Индексът за равенство между половете (Gender Equality Index) е статистически инструмент за измерване на половата равнопоставеността в шест основни области - "Работа", "Пари", "Знание", "Време", "Власт" и "Здраве", който подпомага мониторинга на напредъка на половата равнопоставеност в държавите-членки на ЕС. Държавите-членки се оценяват по скала от 1 до 100. Според стойностите по този показател през последните години България бележи значителен прогрес в областта на половата равнопоставеност – от 25-то място по този показател (EQI=38.1) през 2015 г. до 15-то място (сред 29 държави-членки на ЕС) през 2017 г. (EQI=58) при средна стойност за ЕС за 2017 год. EQI=66.2. В област "Здраве" индексът е 76.4, в област "Работа" - 68.6, в област "Пари" - 61.9, в област "Знание" - 53.3, в област "Власт" - 56.0 и в област "Време" - 42.7.

Данните от Национален статистически институт за 2018 год. показват, че има половата равнопоставеност на пазара на труда. Фигура 1. показва, че има полова неравнопоставеност между заетите лица. Обобщените данни ясно показват значителна неравнопоставеност между работодателите (едва 27% от работодателите са жени), самостоятелно наетите лица (35% са жени) и неплатените семейни работници (62% са жени).

Фигура 1. Заети лица по статус в заетостта

Обобщените данни от НСИ, представени на Фигура 2. доказват и неравнопоставеността между мъжете и жените в различните икономически дейности. Според данните неравнопоставеност между мъжете и жените е минимална (с разлика до 5%) единствено в три области - Култура, спорт и развлечения; Операции с недвижими имоти; Държавно управление и Преработваща промишленост. Най-голяма неравнопоставеност (над 50%) има в областите Строителство (7% жени), Транспорт, складиране и пощи (18% жени), Образование (80% жени), Добивна промишленост (20% жени), Хуманно здравеопазване и социална работа (79% жени) и Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива (23% жени).

Фигура 2. Заети лица по икономически дейности

Въпреки че  80% от заетите в сферата на образованието са жени (вж. Фигура 2), статистическите данни на НСИ за преподавателския състав във висшите училища показват, че има равнопоставеност между мъжете и жените (в държавните висши училища има 50% жени, а в частните – 48%). Прави впечатление фактът, че повечето хабилитирани преподаватели са мъже. Едва 40% от професорите в държавните висши училища (вж. Фигура 3) и 36% от професорите в частните висши училища (вж. Фигура 4) са жени. По-малка е разликата при доцентите - 47% от доцентите в държавните висши училища (вж. Фигура 3) и 46% от доцентите в частните висши училища (вж. Фигура 4) са жени. При нехабилитираните преподаватели също се забелязва полова неравнопоставеност (вж. Фигура 3 и Фигура 4), като по-голямата част от тях са жени – асистент (53% от асистентите в държавните висши училища и 58% от асистентите в частните висши училища), преподавател (62% от преподавателите в държавните висши училища и 52% от преподавателите в частните висши училища) и научен сътрудник (53% от научните сътрудници в държавните висши училища). Тези данни са допълнително основание за стимулиране на жените за заемане на по-високи академични длъжности и насърчаване на политики за равнопоставеност между мъжете и жените в академичните среди и научноизследователската дейност.

Фигура 4. Равнопоставеност между мъжете и жените в държавните ВУ

Фигура 4. Равнопоставеност между мъжете и жените в частните ВУ