Национални политики

Социална политика на Република България за осигуряване на равни възможности за жените и мъжете за по-добро съчетаване на професионалния и семеен живот

Традиционният семеен модел на „работещия мъж - жената домакиня“ отдавна е нерелевантен и неприемлив за социалното и културното развитие на България, за пазара на труда и заетостта, както и за семейната среда в страната. Ролите на жените и мъжете непрекъснато се променят и преплитат. Жените днес са много сериозен потенциал на пазара на труда, чиито възможности трябва да се преосмислят и оползотворят. Все повече семейства се нуждаят от повече от един доход от работна заплата за постигане на приемлив стандарт на живот, поради което все повече жени се включват в пазара на труда. Все по-често жените, но нерядко и мъжете, навлизат в професии, които доскоро са се смятали съответно за „мъжки“ или „женски“. Съществува дори и феминизация на определени икономически сектори, както и феминизация на определени професии и позиции в структурата на фирмите. Това обаче не отменя вменените им ежедневни задължения в домакинството и семейството, които продължават да остават предимно женски ангажимент.

В този социален контекст постигането на баланс между семеен и професионален живот, все по-ярко се очертава като предизвикателство за жените в България, особено в условия на финансова и икономическа, демографска и социална криза, през която страната преминава. Дисбалансът между семейство и работа произтича преди всичко от невъзможността за съчетаване на част от социалните роли и семейните функции на жените, както и от недотам благоприятната икономическа и трудова, социална и семейна среда, които не създават необходимите условия и предпоставки за реализация на жената в семейството, работата и обществото.

В национален план анализирането и отчитането на тези явления ще позволи по-добре да се използва потенциала на работната сила, заложбите и възможностите на двата пола по начин, който е най-адекватен за служителите и най-благоприятен за успешното развитие на бизнеса. От друга страна, проблемът e тясно свързан не само с икономическата и социалната реализация на  личността в семейството и бизнеса, той е в пряка релация и с други важни процеси в обществото, свързани със стимулиране на раждаемостта, качественото отглеждане и възпитание на поколенията, производителността на труда, както и за трудовия ресурс и човешкия капитал на страната като цяло.

Отчитайки тези фактори, редица български правителства през годините поставят специален акцент върху разработването на мерки и политики за равно участие на жените и мъжете на пазара на труда, по-добро съвместяване на професионалния и семейния живот, достъп до професионално обучение и квалификация, както и равно заплащане за равен труд. В дневния ред, както на ЕС, така и на правителството на България, много важно място заема целенасоченото прилагане на политики и механизми, регулиращи труда и социалната среда, семейните отношения и родителска отговорност.

Включването на България като равноправен член на Европейския съюз поставя още по-високи изисквания относно неотложното решаване на редица вътрешни социално-икономически проблеми. Утвърдената практика показва, че е добре да се ползват съществуващите модели на добри практики за равнопоставеност в заетостта и в принципите за равенство в заплащането по пол, като еталон при извършването на промени в законодателната рамка, в държавния и в частния сектор. В този смисъл, основополагащите международни документи, прилагани и в България, които регламентират правната рамка на равнопоставеността на половете в платения труд и гарантират прилагането на принципа „равно заплащане за равностоен труд”, са следните две конвенции на Международната организация на труда (МОТ):

• Конвенция № 100 за равенство в заплащането на работниците – мъже и жени за равен труд, 1951 г., обнародвана в Държавен вестник едва през 1997 г. Конвенцията изисква осигуряване на равно заплащане на жените и мъжете в публичния сектор, за частния сектор препоръчва използването на стимулиращи мерки и действия за насърчаване прилагането на този принцип;
• Конвенция № 111 относно дискриминацията в областта на труда и професиите, 1958 г., обнародвана в Държавен вестник през 1997 г.

В допълнение на посочените основни конвенции на МОТ, към международните документи с правна сила в тази област се отнасят и следните конвенции и декларации, представени в хронологичен ред:

• Декларация на ООН за премахване на дискриминацията по отношение на жените, 1967 г.;
• Декларация на ООН за равенство във възможностите и третирането на работещите жени, 1975 г.;
• Конвенция на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, 1979 г., ратифицирана от България през 1981 г.;
• Конвенция № 175 на МОТ за работа на непълно работно време, 1994 г. – конвенцията дава право на избор на типа работно време, спрямо индивидуалните нужди на жените и мъжете;
• Конвенция № 177 на МОТ за надомния труд, 1996 г.;

В правните основи на Европеския съюз като документ с особена важност в тази област се очертава Европейската социална харта, влязла в сила през 1965 г. и ревизирана през 1996 г. и по-конкретно следните членове от нея:

• чл. 4 „Право на справедливо възнаграждение”;
• чл. 20 „Право на равни шансове и еднакво отношение в областта на заетостта и професията без дискриминация на основание на пола”;

Трябва да се отбележи, че България ратифицира през 2000 г. посочените членове от Европейската социална харта, с което се задължи да осигури необходимите законови гаранции за прилагането на принципа „равно заплащане за равностоен труд”.

Успоредно с документите, притежаващи общ характер, правната уредба на Европейския съвет  съдържа и редица Директиви, които определят правните стандарти в сферата на равното заплащане на жените и мъжете за равностоен труд, с които България се съобразява.

В национален план, държавата и настоящото българското правителство са изцяло ангажирани с общата цел за осигуряване на равенство между половете, овластяване и благоденствие на жените и момичетата. Създаването на равни възможности, недискриминация и овластяване на жените бяха изведени на челно място в програмата на председателството ни на Съвета на ЕС. Важен е и въпросът за повишаване на дела на жените, работещи в сектора на информационните и комуникационните технологии. На преден план, в дневния ред на правителството ни, са изведени социалните политики, свързани със съвместяване на професионалния и личния живот, инвестирането в центровете за грижи, както и в подходяща семейна подкрепа, която регулира семейните отношения и подпомага родителската отговорност.

Предоставянето на равни възможности за жените и мъжете, включително премахването на разликата в заплащането между тях, ще остане ключов въпрос в социалните политики на Българското правителство и с оглед решаващото му значение за постигането на целите, залегнали в стратегията "Европа 2020". Интегрираният подход на механизмите за постигане на равнопоставеност между половете е заложен да бъде прилаган в разработването и изпълнението на всички държавни политики и стратегии. Усилията на институциите в тази посока стават все по-видими, въпреки трудностите, свързани с преодоляване на стереотипите и ограничените целенасочени финансови средства. Търсенето на решение на тези въпроси остава предизвикателство пред всички органи на изпълнителната власт и структурите на държавната администрация и се очертава като един от основните приоритети на България в сферата на социалната политика и занапред.